Икономисти призовават за €1 млрд икономии — истинският дефицит е по-голям

Кратко обобщение

Група водещи икономисти предупреждават, че България трябва бързо и значително да намали публичните разходи — с порядъка на един милиард евро — за да избегне по-сериозни санкции и дългосрочни рискове за икономическия растеж. Според тях официално обявеният дефицит при влизането в еврозоната не показва пълната картина.

Юлиан Войнов: Прекомерен дефицит и възможни наказания

Юлиан Войнов посочва, че бюджетните показатели сочат влизане в процедура по прекомерен дефицит и че това ще струва на икономиката. Ако мерките от приетата програма за намаляване на дефицита не бъдат изпълнени, според него страната може да плаща реална годишна глоба от 0,05% и да бъде санкционирана с около 200 млн. евро при неизпълнение в рамките на четири години.

Войнов не изключва и драстични реформи, включително премахване на автоматични индексации. Той смята, че спестявания от около 100 милиона евро могат да се постигнат само чрез освобождаване на пенсионерите в сектора на сигурността.

Петър Ганев: Необходими са дългосрочни и структурни мерки

Петър Ганев от Института за пазарна икономика предупреждава, че процедурата не се задейства автоматично при надвишаване на 3% дефицит — анализира се причината за разминаването и средносрочният фискален план. Той припомня опита от кризата с КТБ и предишни процедури, когато контекстът и характерът на дефицита са били ключови за решението на институциите.

Ганев обръща внимание на силния растеж на разходите за персонал (до 40–50% в някои ведомства), което е основен двигател на дефицита. Според него избягването на консолидация през вдигане на данъци е важно, тъй като това може да задуши икономическия растеж — риск, който вече е видян в други страни в региона.

Мария Минчева: Бюджетна дисциплина и оптимизация

Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК) настоява за влизане в бюджетна дисциплина в следващите няколко години. Тя напомня, че държавата трябва да демонстрира коригиращи действия в шестмесечен срок и призовава управляващите да бъдат по-консервативни при обещанията си.

Минчева подкрепя препоръките на работодателските организации за сериозна оптимизация на разходната част и казва, че бъдещият растеж трябва да идва основно от инвестиции и стимулиране на износа, а не от повишаване на данъчното бреме.

Стоян Панчев: Евростат и истинските числа

Стоян Панчев от ЕКИП смята, че сега Брюксел няма да пренебрегне подадените от България данни. По думите му дефицитът, с който страната беше приета в еврозоната, е занижен и реалният дефицит за 2025 г. е значително по-голям. България е подала 3,5% за 2025 г., но оценката на Евростат през есента може да покаже двуцифрено по-висок процент — според Панчев възможно е дефицитът да надхвърли 5%.

Той предупреждава, че дългогодишното масажиране на дефицита води до по-голяма корекция сега и че сред възможните мерки са замразяване на увеличенията на заплатите и пенсиите, както и повишаване на данъците.

Възможни последици и препоръчани стъпки

• Намаляване на разходите с около €1 млрд чрез преструктуриране и премахване на автоматични индексации.
• Фокус върху оптимизация на персоналните разходи и оперативни разходи, включително мерки в секторите с най-голям ръст на заплатите.
• Приоритет на растежа чрез инвестиции и износ, вместо чрез широко повишаване на данъците.
• Бърза и прозрачна комуникация с Европейската комисия и Евростат, за да се избегнат по-строги санкции и загуба на доверие.

Експертите са единодушни, че решението изисква комбинация от краткосрочни корекции и дългосрочна структурна политика, за да се възстанови фискалната устойчивост и да се запази икономическия растеж.