Болниците плащат различно за едни и същи лекарства — как публичните пари се разхищават

Огромни разлики в цените на едни и същи медикаменти

Разлики в стойността на идентични лекарства между различни лечебни заведения достигат десетки, дори стотици хиляди левове, което поражда сериозни въпроси за ефективността при разходването на публични средства, заяви бившият член на Надзорния съвет на НЗОК д-р Николай Болтаджиев пред предаването „Здравей, България“.

Примери за несъответствия

По думите му едно и също лекарство с абсолютно еднакви технически параметри може да бъде закупено за около 46 000 лв. в една болница и за 150 000 лв. в друга. Има и случаи с още по-драстични разлики, което според Болтаджиев представлява „законна кражба“ — тъй като формално всички процедури се провеждат по действащите правила.

Къде е проблемът

Според лекаря основният проблем е в модела на финансиране: болниците купуват медикаментите с пари от НЗОК, но самите те договарят цените. Това дава възможност директорите на лечебните заведения да определят крайни стойности, което води до значителни ценови различия между болниците.

Регулациите и практиката

Д-р Болтаджиев посочи, че правната рамка от 2011 г. не е била съществено променяна и позволява подобни практики. Въпреки че формалите правила за обществени поръчки често се спазват, текущата система води до увеличени разходи за здравната каса и не гарантира оптимално използване на публичните средства.

Предложено решение

Един от изходите, които той предлага, е НЗОК да поеме директното договаряне на цените на лекарства — подобно на модела при инсулин. Това би ограничило възможностите за големи ценови отклонения при еднакви продукти и би спестило средства от бюджета на касата.

Дългогодишни практики и онколекарства

Болтаджиев допълни, че тези практики съществуват от години и не подминават и онкологичните терапии. По негови думи настоящият модел не защитава обществените интереси и изисква реформа в посока централизирано договаряне на медикаментите, за да се постигне по-справедливо и ефективно разпределение на публичните ресурси.

Ключови изводи:

• Съществуват големи и често неоправдани ценови разлики за еднакви лекарства.
• Тези разлики се дължат на факта, че болниците договарят цените сами, въпреки че плащането идва от НЗОК.
• Предложението е НЗОК да поеме централизирано договаряне, както при някои други медикаменти, за да се намалят разходите и да се увеличи прозрачността.