От император до табуретка: урок за политическата самозабрава

Кратка връзка между древност и съвремие

Една древна история служи като болезнена метафора за съвременната ни политика. Император Валериан, известен като могъщ римски пълководец, претърпял разгром в битката при Едеса през 260 г. Претърпял поражение от персийския цар Шапур I и, според легендите, бил унизен до степен да служи като жива “табуретка” — поставян под трона и натоварван да изпъва гръб, когато владетелят се качвал на коня си. Тази сцена се запечатва в исторически разкази и изкуство като предупреждение за рисковете на самозабравата.

Какво се случи на изборите

В изминалия изборен ден мнозина избиратели показаха, че няма търпение към самодоволните елити — в преносен смисъл хората „поставиха краката си върху табуретките”. Накопеното недоволство от ежедневни реалности — поскъпване в магазините, скъпи сметки и усещане за изкуствено вдигане на цените — намери израз в бюлетините. Европейската валута не е единственият виновник; спекулата и геополитическите трусове, особено в региона на Залива, допринесоха за усещането за икономическа несигурност.

Отдалечаване от реалността

Много политически формации изглеждаха сякаш се адресират до сцени и проблеми, далеч от местните потребности — сякаш агитират за Мичиган, а не за малък български град. Това отчуждение, комбинирано с вярата, че социалните мрежи могат да заменят реалната връзка с избирателите, доведе до фалшиво усещане за сигурност: лайковете и споделянията не еквивалентни на глас в урната.

Причината за протестите и уроците за властта

Протестите избухнаха срещу тези, които управляваха с нагласа на малки местни императори — назидателно, с висок тон и ограничен речник. Това отношение отдалечи част от обществото и превърна някои политици в обекти на обществено порицание. Проблемът не е само от едната идеологическа страна: и управляващи, и опозиция показаха признаци на забравяне защо са там — докато не получиха болезнен урок от избирателите.

Който спечели, носи отговорност

Победителите имат разнообразен електорат — консервативни и либерални, про- и антируски настроени гласоподаватели. Рязък завой за угодата на едни означава отхапване на собствената основа и опасност от самоувеличение, което води до ново обезличаване. Затова задачата е да се търси това, което обединява подкрепилите, а не да се усилват разделителните линии. Властта сега изисква действие, а не оправдания.

Заключение

Историята на Валериан е стар урок: никой не е имунизиран срещу падане от висините на властта. Самодоволството, дистанцията от реалните проблеми и илюзиите, създадени от медиите и алгоритмите, водят до едно и също: от император до подложка за крака. Ако политиците не разберат значението на това послание, следващите избори могат да повторят сцената. Урокът е прост — властта идва с отговорност, иначе съдбата е ясна и неизбежна.