11 163 евро за директор: защо заплатите в държавните компании изглеждат толкова високи

Стига ли 11 163 евро за заплата на директор на държавно дружество?

Въпросът не е само в размера на възнаграждението – проблемът е, че обществото не разбира за какво плаща.

Как започна скандалът

Министерството на културата публикува документ, според който брутното месечно възнаграждение на директорката на НДК Андрияна Татарова е 11 163 евро. Татарова отговори в bTV, че по бордовите възнаграждения НДК е едва на 22-ро място от 216 държавни дружества и представи банкови извлечения, показващи постъпления от около 9 700 евро за управлението на НДК и на Фестивалния и конгресен център във Варна.

Премахнатият таван и новите правила

До 2023 година размерът на възнагражденията в държавните предприятия бе ограничен с таван от 18 минимални работни заплати. През февруари 2023 г. Министерският съвет направи промени в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия и този лимит беше премахнат. Това промени игровите правила – вече няма ясен административен гратис за горна граница и свободата при определяне на заплатите нарасна.

По какви правила се определят възнагражденията?

Официално плащанията не са произволни: Законът за публичните предприятия и правилникът предвиждат т.нар. „бална оценка” – система от показатели, която трябва да свърже изпълнението на бизнес програма с диапазона на възнагражденията. В оценката могат да влизат приходи, инвестиции, изпълнение на проекти, качество на услугите и други специфични цели; загубите също са показател, но са само част от формулата. Резултатът е сбор точки, който ориентировъчно определя възможната сума за бордове и изпълнителни директори.

Къде е проблемът?

Публичността е слабата връзка: гражданите не виждат кои показатели са заложени, как са измервани и как точките се трансформират в конкретни суми. Някои от държавните дружества, включително НДК и „Български пощи”, отчитат милионни загуби, но това не пречи на високите възнаграждения да се появяват в отчетите. Няма системен анализ на състоянието на тези предприятия, а политическите назначения и съмненията около конкурсите подкопават доверието в процеса.

Декларации и публичен регистър – какво виждаме?

Някои ръководители са длъжни да подават имуществени декларации и те са публични. Но тези документи показват колко са получили, не и как точно е изчислено възнаграждението и какъв е бил реалният ефект от управлението. Пример: справка за 2025 г. за тричленния съвет на Балнеолечебен център „Камена” (принципал – Министерство на здравеопазването) показва, че изпълнителната директорка е получила брутно 198 047 лв. (около 101 260 евро), а останалите двама членове – по 71 514 лв. (около 36 565 евро). От тези цифри не личи какви резултати стоят зад тях.

Примери и контрасти

За да разберем контраста: в случая на „Български пощи” бившият служебен министър на транспорта Корман Исмаилов съобщи през март 2026 г., че шефът на дружеството е получавал над 7 600 евро месечно, докато около 80% от служителите, според синдикатите, взимат приблизително минималната заплата (620 евро). Това е компания, която функционира и благодарение на държавни субсидии.

От друга страна, в държавни компании в страни като Германия и Скандинавия информацията за възнаграждения е прозрачна и лесно достъпна: годишните отчети съдържат отделни секции за заплатите на управителни и надзорни съвети и обяснения за принципите на възнаграждение и връзката им с постигнатите резултати. Пример: в годишния отчет на Deutsche Bahn за 2024 г. за бившия CEO д-р Рихард Луц са обявени отделно основно възнаграждение от 1.42 млн. евро и бонуси от около 700 000 евро (общо около 2.1 млн. евро).

Поуки от скандинавския модел

Във Финландия през миналата година правителството гласува против доклада за възнаграждението на изпълнителния директор на NESTE (държавен дял 44.2%) — не защото сумата е била скрита, а защото бе оценена като неприемлива. Там държавата действа като информиран и активен акционер, а не като пасивен наблюдател. Швеция, Норвегия и Финландия предпочитат прозрачност и отчетност, вместо административни тавани, а обществото получава информация от корпоративните отчети, а не от политически скандали.

Какво може да се направи у нас?

За да въведе реална промяна, правителството не е длъжно да изобретява нови закони – достатъчно е да приложи и допълни сегашните правила: да изисква публични и разбираеми отчети за критериите и резултатите, които стоят зад балната оценка; да обвърже част от възнагражденията с конкретни, проверими резултати; и да публикува детайли за разходите за възнаграждения в годишните отчети на предприятията. Отварянето на „килерите” на държавните дружества, включително на непрозрачни институции като Българската банка за развитие, е първата стъпка към възстановяване на доверието.

Крайният извод

Размерът на възнагражденията в държавните дружества може да изглежда потресаващ, но основният проблем е липсата на прозрачност и свързаност между постигнатите резултати и заплащането. Собствениците — българските данъкоплатци — заслужават да знаят за какво плащат.