Българинът зад обективите на Артемис: историята на инж. Петко Динев

Как българска камера „погледна“ към Луната

Когато човечеството взе курс към лунната програма с мисията „Артемис“, едно от най-запомнящите се видеоизображения бе уловено от устройства, проектирани от български инженер. Инж. Петко Динев стои зад серия от високотехнологични камери, които заснеха ключови кадри от кораба „Орион“.

От Казанлък до лабораториите на НАСА

Роден в Казанлък, Петко Динев завършва местната математическа гимназия, а след това изучава приложна физика в Софийския университет. По-късно продължава академичната си подготовка в САЩ като докторант по електроинженерство във Флорида.

През 2001 г. той основава компания във Флорида, фокусирана върху разработката на камери за индустриални и космически приложения. Благодарение на тази работа днес хиляди камери, разработени от неговия екип, са изстреляни в орбита или са били монтирани на носители и спътници.

Камера за екстремни условия

Проектираните от екипа на Динев устройства са пригодени да работят в суровите условия на открития космос: вакуум, силно радиационно поле, огромни температурни разлики и значителни ускорения. Камерите преминават през поредица тестове — от изпитания при много ниски температури (до около −80 °C), през вибрационни тестове, до изпитания при 75–100 пъти земното ускорение.

Тези технологии не служат само на космическата индустрия — те са използвани и във филопродукции на световно ниво, включително за кадри в продукции на режисьори като Стивън Спилбърг и Ридли Скот.

Гледката от площадката и преживяването на старта

Динев разказва, че е бил поканен на изстрелването на „Артемис I“ и е присъствал на ракетната площадка при първите два опита, които бяха отменени. Когато мисията най-накрая полетя, той вече се намирал в България и проследил излитането дистанционно.

Спомените от нощното наблюдение на подготовката и самия старт са ярки: самата площадка, близо до океана, е осветена предимно от светлината на ракетата, а стартовият тласък от шестте двигателя оставя силно впечатление за мощ и звук. „Чу се тътен — тягата е невероятна, носейки кораб към космическа скорост“, описва той.

Пътят към САЩ и професионалната мисия

Промените в България през 1989 г. събудиха у Динев гражданска ангажираност — той участва в движения за честни избори. Когато обаче реалността след промяната не отговаря на очакванията му, решава да замине за Америка. Судбата и академичните възможности довеждат семейството му до Флорида, където е приета и неговата тогавашна съпруга в университет, а той бързо намира път към лаборатория, свързана с НАСА.

Според него ключът е бил не произходът, а представените научни резултати: публикации, патент и опит като преподавател в Техническия университет — това отваря вратите в международна среда, която оценява уменията и постиженията.

Мащаб и бъдеще

От първите прототипи до днешните изделия компанията на Динев е усъвършенствала технологията на всички нива. Десетки хиляди кадри, заснети с техните камери, служат на мисиите в орбита и на наземни индустриални приложения. Продължава работата по устройства, способни да издържат още по-екстремни условия и да предоставят по-високо качество на изображението при космически мисии.

Източник: btvnovinite.bg