Юанът срещу долара: реална алтернатива или по-скоро частична дедоларизация — Деан Тодоров за ФАКТИ
Геополитика, валути и бавна промяна
Глобалните сътресения и растящото напрежение в икономическата среда подновяват въпроса дали доларът ще запази водещото си място в международните резерви. Китайският юан постепенно увеличава видимостта си в търговията и финансовите транзакции, което отново връща на дневен ред темата за дедоларизацията. Разговаряме с Деан Тодоров, директор на iBanFirst за България, за това доколко тези тенденции са временни или се очертава траен преход.
Иранската криза — ускорител или тригер?
– Как кризата около Иран влияе на световния валутен баланс?
По думите на Тодоров, събитията около Иран не променят фундамента на системата, но действат като ускорител на вече започнали процеси. При геополитическо напрежение инвеститорите традиционно се припокриват в активи, деноминирани в долари. В настоящия случай обаче поскъпването на щатската валута е ограничено, а срещу това се наблюдава натиск в полза на други валути, най-вече юана. Това не означава неминуем крах на доларовата доминация в близката перспектива, но подчертава нарастващото търсене на алтернативни механизми за плащане и съхраняване на стойност.
Защо реакцията към долара е по-умерена?
– Миналите кризи водеха до по-ярко „убежище“ за долара — защо сега е различно?
Според Тодоров, структурната подкрепа за долара остава силна, но пазарите вече отчитат наличието на алтернативи. Реакцията е все още типична — търсене на безопасни активи — но вече не е чисто еднопосочна в полза на долара. Резултатът е по-разпределено движение, при което юанът започва да печели позиции в търговията и някои финансови потоци.
Временна флуктуация или дългосрочна промяна?
– Юанът печели терен — случайност ли е това или началото на устойчив процес?
Тодоров посочва, че процесът е дългосрочен. От 2008 г. насам Китай целенасочено работи за интернационализация на валутата си и за изграждане на частична алтернатива на настоящата финансова инфраструктура. Резултатите са видими в търговията: около 23% от търговията със стоки и 30% от вноса на услуги на Китай вече се уреждат в юани. Това подсказва, че става дума за процес, подкрепен от реални икономически потоци, а не само за краткосрочна реакция на криза.
Икономика срещу геополитика — кое дърпа лостовете?
– Дали валутната система е по-геополитическа, отколкото икономическа?
Отговорът е, че тя е и двете. Доминиращата роля на долара се гради върху икономически механизми — разпределението на долари по света и начинът, по който те се връщат в американски активи — и върху геополитическа подкрепа, включително военни и политически връзки. Анализът показва зависимост между дела на долара в резервите на една страна и нейните военни и политически отношения със САЩ.
Колко реална е дедоларизацията?
– Обсъжда се от години — възможна ли е истинска дедоларизация?
Тодоров е умерен: дедоларизацията е тема от 2008 г., но в практическата си плът остава ограничена. Само няколко държави действително следват стратегия на откъсване от долара по политически причини — например Русия (след 2014 г.) и Китай, който целенасочено разширява ролята на юана. По-вероятното развитие е частична дедоларизация в отделни региони или сектори, предимно чрез насърчаване на плащания в юани и механизми, които намаляват зависимостта от американската финансова инфраструктура.
Основните пречки пред юана
– Какво пречи на юана да стане истинска резервна валута?
Ключовото препятствие са ограниченията върху движението на капитали и контролът върху финансовите пазари. Опитите за офшорни пазари и либерализация са били частични и често нарушавани от политически вмешателства. Особено болезнено доверие беше подкопано след резките девалвации през 2015 г., които разклатиха доверието на международните инвеститори. За да се превърне в глобален резервен стандарт, юанът се нуждае от по-голяма прозрачност, стабилни пазари и свободно движение на капитали.
Иран и предложението за разплащане в юани
– Търговията в юани от страна на Иран символ или реален сигнал?
Инициативата е по-скоро символична като мащаб, но значима като посока. Това е сигнал за възприемането на юана като валута, устойчива на американски санкции, и илюстрация на това как геополитиката може да ускори използването му в конкретни търговски отношения. Само по себе си предложението не променя глобалните практики, но е показател за нарастващата му роля в избрани двустранни сделки.
Евро срещу юан — кой има повече шансове?
– Защо някои анализи смятат, че юанът може да измести еврото преди долара?
Причините са два основни недостатъка на еврото: по-ниска ликвидност и по-слаба интеграция на европейските финансови пазари в сравнение с американските, както и относително забавящ принос на еврозоната към глобалния икономически растеж. Поради това за Китай може да бъде по-лесно да настигне и изпревари еврото, отколкото да компенсира доминацията на долара.
Какво ни очаква през следващото десетилетие?
– Ще видим ли многополярна валутна система след 10 години?
Най-вероятният сценарий според Тодоров е доларът да запази водещата си роля, но международната система да стане по-плуралистична. Юанът може значително да разшири тежестта си, особено в Азия и в отношения между държави, които търсят дистанция от американската финансова система. По-реалистично е да очакваме многовалутна система с по-видимо място за юана, отколкото внезапна смяна на глобалния лидер.
В заключение — промяната е постепенна и подкрепена от конкретни търговски потоци, но ограничена от структурни и политически бариери. Юанът напредва, но при сегашните условия няма да измести долара в близката перспектива; по-вероятно е да видим по-многополюсен пейзаж на международните валути.