Андрей Гюров отрича българска помощ в конфликта с Иран

Министър-председателят отхвърля обвиненията

Служебният премиер Андрей Гюров категорично опроверга твърденията, че България е предоставила логистична подкрепа за военни действия в Иран. В интервю за БГНЕС той заяви, че няма никакви действия на българска територия или във въздушното пространство, свързани с война в Иран.

За какво става въпрос

Повод за реакцията стана публикация в "Политико" от 22 април, според която Белият дом е класирал държавите от НАТО като "послушни" и "непослушни" в контекста на подкрепата им за евентуален конфликт с Иран. В материала България бе посочена като страна, която "тихомълком е подпомогнала американската логистика в Близкия изток".

Гюров: няма участие и наследена кореспонденция

Премиерът обясни, че нотата, свързана със самолетите, е била част от документацията, наследена от служебния кабинет. Той подчерта, че кабинетът многократно е заявявал липсата на каквито и да е действия, подпомагащи военни операции в Иран.

Наследство, закони и очаквания

Гюров описа мандата на служебното правителство като оставящ "добро наследство". По думите му оценката трябва да дойде от българските граждани, а международни наблюдатели са отбелязали, че изборите са били сред най-добре организираните и честни в новата ни история. Той добави, че кабинетът е показал как държавата може да работи прозрачно и отговорно и е задал стандарт, който се надява да бъде следван.

Пакет от мерки и ключови закони

Премиерът съобщи, че е внесен "много ясен пакет от мерки" в парламента, който според него трябва да бъде приет още при формирането на следващото правителство. Тези мерки са важни както за Плана за възстановяване, така и за нормалното функциониране на държавата. Гюров очаква в следващите седмици да има решения по ключови закони, сред които реформи в съдебната власт и създаване на нова антикорупционна комисия.

Бюджетът и защитата на европейските средства

По въпроса за бюджета Гюров припомни, че страната е в режим на удължен бюджет и че видимите резултати са отражение на управлението на предишния кабинет. Основен приоритет остава приемането на редовен бюджет, за да се избегне допълнително увеличаване на дефицита.

Той подчерта, че служебният кабинет е свършил значителна работа за „спасяване” на европейски средства, които в противен случай са могли да бъдат практически загубени — стъпка, която ще подпомогне финансовата устойчивост на държавата.