21 март 1871: Петър Берон удушен в имението си край Крайова

Трагичен край на виден възрожденец

На 21 март 1871 г. д-р Петър Берон е открит мъртъв в дома си край Крайова — смъртта е следствие на удушване, извършено по „най-грозния и чрез най-мъчителния начин“, както описват близките му в некролог. Случаят шокира обществото и бележи насилствен край на живота на един от най-значимите български просветители и учени от Възраждането.

Обстоятелства около убийството

Берон е убит около 20:00 ч. в жилището си на ул. „Личеулуй“ № 1 в квартал „Св. Троица“ в Крайова. Румънската полиция бързо насочва разследването и арестува двама селяни — Йон Калин и Николае Тибу, които по сведения от изданията в Букурещ дават пълни самопризнания. Сред задържаните са и предполагаемите поръчители: Петру Александру и инж. Илие Чокулеску.

Разследване и наказания

По-късно се оказва, че липсват достатъчно доказателства срещу предположените поръчители, и те са освободени. Йон Калин и Николае Тибу обаче са признати за виновни и са изпратени на доживотна каторга в солниците — тогава в Румъния не е прилагано смъртно наказание. В некролога на близките се подчертава жестокостта на мъченията, на които бил подложен уважаваният учен в последните дни от живота си.

Кой беше Петър Берон

Роден през 1799 г. в Котел, Петър Берон учи първо при поп Стойко Владиславов (по-късно известен като Софроний Врачански), а след това и в гръцко училище в Букурещ. През 1821–1825 г. работи като учител в Брашов, където през 1824 г. съставя своята най-известна книга — „Буквар с различни поучения“, известен като „Рибен буквар“.

Медицинско образование и кариера

От 1825 до 1831 г. учи медицина в Мюнхен и на 3 юли 1831 г. защитава докторска дисертация. След това се установява за известно време като частен лекар в Букурещ, а от 1832 до 1841 г. е окръжен лекар в Крайова. Заедно с племенника си Никола Христов развива търговска дейност и зърнен бизнес, а през 1841 г. купува чифлика „Скорила“ край Крайова с площ около 10 000 декара, което му дава възможност да живее като рентиер.

Просветна дейност и принос

Най-голямата заслуга на Берон е в областта на образованието. „Рибен буквар“ е едновременно учебник и малка енциклопедия — писан е на жив разговорен български, достъпен за децата, и защитава идеята за светско образование. С това Берон поставя основите на нов етап в българското просветно дело и се утвърждава като първопроходец в съвременната българска педагогика.

Научна и обществена дейност

Д-р Берон е автор на около 20 научни труда и през живота си живее в много европейски градове — Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина. Владее девет езика и щедро подпомага откриването на светски училища в българските земи, като завещава значителна част от имуществото си на образователни институции.

Наследство

След смъртта му част от тленните му останки — балсамираното сърце — са пренесени в Котел през 1964 г. Неговото име остава свързано с просветата, модерните идеи за образование и с усилията за издигане на културното ниво на българския народ.