Тръмп: САЩ не са задължени да охраняват Ормузкия проток — планират намаляване на военните операции в Близкия изток
Промяна в американската стратегия за Близкия изток
Президентът Доналд Тръмп обяви, че Съединените щати разглеждат възможността за намаляване на мащаба на военните си присъствие и операции в Близкия изток. В публикация в платформата TruthSocial той посочи, че САЩ вече „се доближават до постигането на своите цели“ и обмислят по-ограничени военни усилия срещу това, което нарече „терористичния режим в Иран“.
Какви са целите на Вашингтон
По думите на американския президент, целите включват пълно разглобяване на ракетните способности на Иран — от самите ракети и пусковите установки до свързаните с тях компоненти — както и унищожаване на отбранителната индустриална база. Той посочи и стремеж към елиминиране на иранските военноморски и военновъздушни сили, включително средства за противовъздушна отбрана, и недопускане на придобиване на ядрени възможности.
Защита на регионалните съюзници
Тръмп изтъкна, че САЩ ще гарантират защита на своите съюзници на „най-високо ниво“, като сред изброените държави бяха Израел, Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Кувейт.
Кой трябва да охранява Ормузкия проток?
Президентът допълни, че охраната и наблюдението на Ормузкия проток трябва, при необходимост, да се поемат от други държави, които използват пролива, и подчерта: „Съединените щати не правят това“ като задължение. Той добави, че Вашингтон е готов да окаже съдействие, ако бъде помолен, но не счита, че е длъжен да гарантира сигурността на пролива като автоматично задължение.
Отговорът от Техеран
Иранският външен министър Абас Арагчи заяви пред агенция Киодо, че Техеран няма да приеме прекратяване на огъня със Съединените щати и Израел. Според него Иран настоява за „пълен, всеобхватен и траен край на войната“, а не само за временно спиране на бойните действия — цел, която от иранска гледна точка изисква окончателно уреждане на конфликта.
Възможни последици
Анонсът за намаляване на американските военни операции и прехвърляне на отговорности за морската сигурност към регионални партньори би могъл да промени баланса на властите в региона и да предизвика засилен дипломатически натиск върху съюзниците. В същото време позицията на Техеран, че не търси компромисно спиране на огъня, оставя отворени множество въпроси за реализацията на всякакви договорености и за риска от ескалация.
Ако бъдете заинтересовани, можем да добавим анализ на реакциите от конкретни държави в региона и оценка на възможните сценарии за охрана на Ормузкия проток.