Защо ревизията на минималната заплата би била грешка, предупреждава икономист от КНСБ
Позитивите в предложените икономии — и едно ключово притеснение
Анализът на предложените мерки за икономии от правителството заслужава както похвала, така и критика. Сред положителните стъпки е намерението да се ограничат автоматичните увеличения на заплатите в най-високите етажи на управлението. Това решение не решава всички проблеми на публичните финанси, но отдавна се очакваше като акт на справедливост към хилядите лекари, учители, социални работници и държавни служители, които работят на терен при далеч по-скромни възнаграждения.
Къде мълчанието може да навреди
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов, в публикация във Facebook, похвали тази идея, но отправи много сериозно предупреждение: в изказването на министъра липсва яснота относно друг автоматизъм — механизмът за ръст на минималната работна заплата, предвиден в чл. 244 от Кодекса на труда. Предложения за “замразяване” или ревизия на този законов механизъм с аргумент бюджетна дисциплина биха имали сериозни социални и икономически последици.
Защо намаление или замразяване на МРЗ е опасно
Хората с най-ниски доходи нямат възможност да формират спестявания — почти всяка спечелена сума отива за храна, лекарства и покриване на сметки. В мащаба на държавния бюджет, който оперира с милиарди, евентуалните спестявания от промени в МРЗ биха били незначителни; тоест икономическият ефект е минимален, а социалните щети — големи.
Да се твърди, че МРЗ „напряга“ бюджета, е икономическа демагогия. Посегне ли се на минималната работна заплата в рамките на настоящия дебат, това би било знак към онези бизнеси, които разчитат на евтината работна ръка. Освен етичния проблем, има и прагматичен: ръстът на МРЗ у нас обичайно корелира с повишение на заетостта — когато минималната заплата се повишава, повече хора са мотивирани да влязат или да останат на пазара на труда.
Социален диалог и ролята на държавата
В момента няма съгласие между социалните партньори по темата — работодателските организации системно настояват за по-евтина работна ръка, докато синдикатите защитават доходите на най-уязвимите. Именно тук държавата трябва да заеме роля на арбитър в името на справедливостта, а не да стане съучастник в увеличаване на бедността.
Любослав Костов маркира тези рискове и изразява надежда, че опасенията му няма да се окажат реалност. Дебатът за структурните промени в публичните финанси продължава, но всяка намеса в механизма за определяне на минималната работна заплата изисква внимателно преценяване на социалните последици, а не само икономическа калкулация.
