Прогресивна България: дългосрочен проект като условие за успешно управление

Три спешни задачи и един по-широк проблем

Новото правителство се сблъсква с натрупани и взаимосвързани предизвикателства. От първите си изказвания кабинетът очерта три непосредствени приоритета: приемане на бюджета за 2026 г., овладяване на инфлацията и съдебна реформа с решителна борба срещу корупцията. Те са логичен старт, но самостоятелно няма да решат по-дълбоките структурни проблеми на страната.

Бюджет 2026: ограничено време и реални тежести

Правителството трябва да внесе и приеме редовен държавен бюджет в рамките на няколко седмици, след като половин година страната се управлява с продължен бюджет от миналата година. Това изисква преглед на публичните разходи, изясняване на скритите задължения и ускоряване на усвояването на средствата по Плана за устойчивост и развитие, за да се избегне отпадане на европейско финансиране. В същото време възстановяването на балансиран бюджет е ограничено от вече дадени социални плащания и от структурни промени в икономиката.

Инфлация: повече от административни мерки

Контролът върху цените и активизирането на контролни органи може да окаже дисциплиниращ ефект, но основните драйвери на инфлацията са извън бюрократичния арсенал. Повишаването на енергийните разходи, геополитическите шокове, нарушенията във веригите на доставка и сривът в селското стопанство формират системна основа за поскъпване на живота. Българският пазар на храни вече зависи в голяма степен от внос: плодове, зеленчуци, голяма част от месото и сухите млека идват от чужбина, което натиска местните производители и цените в магазините.

Правосъдна реформа: бързи закони, бавни ефекти

Законодателни промени и кадрови назначения могат да се извършат в рамките на първата управленска година, но възстановяването на доверието в законността е процес, който ще отнеме повече време. Националните експертни проучвания поставят недоверието във върховенството на закона като основен риск за следващото десетилетие; то не се премахва само със законодателство, а изисква системни и устойчиви реформи.

Защо бързите победи са илюзия

Дори при амбициозни мерки, видими и трайни резултати по ключовите фронтове няма как да се постигнат мигновено. Нарастващите демографски проблеми, спадът в индустриалното производство и промените в енергийните пазари промениха фундаментално икономическата реалност. Възстановяване на бюджетни баланси без болезнени съкращения или големи допълнителни приходи е нереалистично — цената най-вероятно ще бъде „резане на живо месо“.

Рискът е правителството да запълзи в еднообразие и посредственост пред очите на нетърпеливите избиратели. За да избегне това, управлението трябва да предложи и реализира дългосрочен проект, който да обвърже краткосрочните мерки със стратегия за следващите 10–15 години.

Каква визия трябва да предложи управлението

За да задържи обществената подкрепа и да създаде устойчива основа за растеж, проектът на правителството трябва да бъде повече от технически бюджет или набор от реформи. Той трябва да бъде ясна и амбициозна визия за дългосрочно развитие, която да мотивира и да изисква усилия. Сред основните елементи трябва да бъдат:

• Стратегия за възстановяване и модернизация на индустриалното производство — конкурентноспособно в страната и в износа;
• Стимули за инвестиции в съвременни технологии с висока добавена стойност;
• Гарантиране на енергийна независимост при конкурентни цени;
• Национална стратегия за продоволствена сигурност, подкрепяща българското земеделие и износ на хранителни продукти;
• Коренна промяна в образованието, ориентирана към пазара на труда и към възпитаване на гражданска и национална идентичност;
• Дълбока реформа в здравеопазването за подобряване на продължителността и качеството на живот;
• Реални мерки за повишаване на доверието в правосъдната система и противодействие на корупцията.

От програмни обещания към реални стъпки

Платформата „Прогресивна България“ вече формулира икономически цели: ускорен растеж чрез иновации и инфраструктура, стабилни публични финанси, подобряване на бизнес климата, подкрепа за туризма, енергетиката и селското стопанство и намаляване на бедността. Тези амбиции са правилни като посока, но тяхната реализация ще изисква свръхусилия и постоянно гражданско сътрудничество.

Необходимо е четиригодишната управленска програма да бъде интегрирана в по-дългосрочна рамка (10–15 години). Много от целите няма да се постигнат в рамките на един мандат, но започването им веднага е решаващо — средата на мандата може да е твърде късно, когато ресурсите и общественото търпение вече са ограничени.

Заключение

Новото управление трябва да съчетае оперативни мерки за бюджетна стабилност, борба с инфлацията и съдебна реформа с ясен, дългосрочен проект за развитие. Само така може да се избегне капанът на краткосрочни победи и упадък в общественото доверие. Промяната е възможна, но изисква последователност, реалистични очаквания и готовност за трудни решения през следващите години.