Хантавирусът след круизния епизод: доц. Мангъров разяснява риск и мерки

Случаят с хантавирус на круизен кораб възобнови вниманието към група вируси, които макар редки, предизвикват тежки заболявания. Инфекционистът доц. д-р Атанас Мангъров дава ясно обяснение за видовете хантавируси, пътищата на предаване, клиничните форми и какво трябва да знаят хората, особено след опита с COVID-19.

Какво представляват хантавирусите?

Хантавирусите са голяма група вируси, свързани с гризачи като основни резервуари. От десетки видове около 20 причиняват заболяване при хората. Клинично те се проявяват най-често в две тежки форми:

• хеморагична треска с бъбречен синдром (ХТБС)
• хантавирусен белодробен синдром

Разпределението и особеностите на вирусите зависят от полукълбото: в Източното полукълбо (Европа, Азия, включително Балканите) преобладават причинители на ХТБС; в Западното полукълбо (Северна и Южна Америка) се срещат и форми, протичащи с тежка белодробна симптоматика.

Как се предават и кой може да зарази?

Резервоарът са различни видове гризачи, които обикновено не боледуват, но отделят вируси в урината, фекалиите и слюнката си. Човешкото заразяване става най-често чрез:

• поглъщане на храна или вода, замърсени с екскременти на гризачи,
• вдишване на прахови частици, съдържащи засъхнали екскременти,
• ухапване или одраскване от заразен гризач.

Предаване от човек на човек е описано само за Анди-вируса (от Анди — регион в Аржентина и Чили). То изисква много близък контакт — целувки, прегръдки, споделяне на легло или общо съжителство. При останалите хантавируси, разпространени в Европа и Азия, човешко предаване не е регистрирано.

Клинични форми и лечение

ХТБС (характерна за Източното полукълбо) може да доведе до остра бъбречна недостатъчност. Лечението е подкрепящо — корекция на водно-електролитните нарушения, контрол на хеморагичния синдром и при нужда хемодиализа. Съобщаваният леталитет при ХТБС е около 10–15% при адекватно лечение.

Белодробната форма (по-характерна за някои американски видове, включително Анди-вируса) протича като бързо развиваща се вирусна пневмония, често с белодробен оток и дихателна недостатъчност. Лечението е в интензивни условия — кислород, стабилизиране на жизнените показатели и подпомагане на дишането. Леталитетът при тази форма е висок — около 30–50% (в някои отчети посочван до 40–50%).

Важно: за повечето хантавирусни инфекции няма етиологично (специфично противовирусно) лечение — терапията е патогенетична и симптоматична.

Кой е по-рисков?

Всеки, изложен на контакт с контаминирана среда, може да се зарази — възрастта сама по себе си не пречи на инфекцията. По-висок риск носи напредналата възраст и наличието на хронични заболявания. В България и на Балканите рискови групи са хората, които живеят или работят в гористи райони, използват вода от природни извори или събират диви плодове, както и обитателите на изоставени или силно инфестирани помещения.

Ваксини и превенция

Лицензирани ваксини срещу някои местни хантавируси има само в Китай и Южна Корея и се прилагат при хора в специфични рискови групи (напр. военни, работници в рискови зони). Данните за ефективността са ограничени. В повечето страни няма одобрени ваксини, поради разнообразието от вируси и целевата популация.

• Практически превантивни мерки: съхраняване на храни в плътно затворени съдове, избягване на пиене на непроверена вода от извори, вентилация и правилно почистване на помещения преди влизане, избягване на директен контакт с гризачи.

Какво се случи на круизния кораб?

Случаят, довел до медийната вълна, е свързан с белодробна форма и най-вероятно причинител е Анди-вирус — вид, срещан в части от Аржентина и Чили и способен на ограничено човешко предаване при тесен контакт. Вероятно „нулевият пациент“ е заразен преди отплаването, при посещение на контаминирана зона (по данни — посещение на сметище/зона с гризачи), а инкубационният период може да варира между 1 и 6 седмици.

Всички контактни на кораба се поставят под карантина за 42 дни, което отговаря на предпазна мярка, съобразена с времето на възможна поява на симптоми.

Медийният отзвук и обществената тревога

След COVID-19 обществото е по-чувствително към новини за вируси. Има опасения от излишна паника и политизиране на здравните въпроси. Доц. Мангъров предупреждава срещу разпространяване на непотвърдени твърдения, като подчертава, че Анди-вирусът не се предава лесно между хора — изисква се много близък контакт.

Ключови послания

• Хантавирусите са предимно вируси, предавани от гризачи; човешкото предаване е рядко и засега типично само за Анди-вируса.
• Лечението е подпомагащо; важна е бързата диагноза за организиране на адекватна грижа, но не съществува широкоспектърен етиологичен лек.
• Превенцията е практична и включва избягване на контакт с гризачи и контаминирана среда.

Публичният интерес и вниманието на медиите са оправдани, но е нужен балансиран информационен подход, за да не се създава излишна паника. Веднага при съмнение за контакт с рискова среда е правилно да се потърси медицинска консултация и да се следват указанията на здравните власти.