България

НСИ: Демографската карта на България откроява умираща периферия и концентриран градски растеж

Нови данни на НСИ очертават рязка градско-селска диференциация

Националният статистически институт публикува пълния набор от данни за административно-териториалното устройство на страната към 31 декември 2025 г. Статистиката показва ярък контраст: малка група големи общини събира почти половината от населението, докато стотици села в провинцията са изоставени или напълно пусти.

Основни числови показатели

Към края на годината България е разделена на 28 области и 265 общини, в рамките на които функционират 3 041 кметства. Общо населените места са 5 256, като от тях градовете са 257, а селата – 4 999.

Концентрация в осем общини

Само осем общини имат население над 100 000 души: Столична, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Сливен и Плевен. В тези административни центрове живеят 41,4% от населението на страната. За да обслужват голям брой жители, големите градове са вътрешно подразделени: София е разделена на 24 района, Пловдив на 6, а Варна на 5.

Паралелната реалност в провинцията

На другия полюс 147 общини са под прага от 10 000 жители. Въпреки че представляват повече от половината от общините в страната, в тях живеят едва 12,5% от българите. Най-ниското население регистрира община Трекляно (област Кюстендил) с 495 постоянни жители, следвана от Бойница (област Видин) с 694 души.

Регионални спадове и обезлюдяване

Районът на Русе все още запазва място сред осемте най-големи общини, но демонстрира негативна тенденция: населението на областта е намаляло до 184 251 души, с над 1 800 жители по-малко за една година.

Най-остър е проблемът с напълно изоставените селски населени места. Велико Търново е национален рекордьор по брой села без постоянни жители – 63, следвана от област Габрово с 60 такива населени места. Общо за страната броят на селата без нито един постоянен жител достига 192.

Европейската статистическа класификация (NUTS)

Докладът включва и характеристиките на териториалното деление по стандарта NUTS, използван от ЕС за планиране и финансиране. Към края на 2025 г. страната е структурирана в 2 макрорегиона (NUTS 1): Северна и Източна България и Югозападна и Южна централна България. Те се разпадат на 6 основни статистически района (NUTS 2), а на ниво NUTS 3 границите напълно съвпадат с 28-те области.

Публикуваните данни подчертават нарастващите различия между пренаселени градски центрове и изтъняващата периферия, което ще бъде ключово за бъдещите регионални политики и разпределението на европейски средства.

Източник: данни на НСИ; първична публикация в dunavmost.com