Къде се губи евтиният ток и как TEN-E може да го освободи

Въпросът защо сметките за ток остават високи въпреки наличието на достатъчно електроенергия в редица страни от Европейския съюз е в центъра на общественото внимание. Евродепутатът Цветелина Пенкова, главен преговарящ на Европейския парламент по регламента TEN‑E, обяснява защо причината често не е в производството, а в преноса, и как новите правила могат да променят пазара.

Преносът като ключов проблем

Въпреки че общото количество електроенергия в Европа често е достатъчно, големи обеми остават „заключени“ в отделни региони, защото мрежата не може да ги пренесе до места с по-високо търсене или цена. Това създава ценови дисбаланси — не заради липса на производство, а заради ограничен капацитет на електропреносните връзки. Резултатът е, че цените не се формират само от класическото търсене и предлагане, а и от физическите възможности на инфраструктурата.

Ролята на TEN‑E

Регламентът TEN‑E определя приоритетите за изграждане и модернизация на трансграничната енергийна инфраструктура в ЕС. Неговата цел е да превърне националните системи в една по-ефективно свързана мрежа: повече трансгранични връзки, по-голям преносен капацитет и проекти, които носят полза за повече от една държава. За България и региона това означава възможност да се излезе от периферията и да се включи по-пълноценно в общоевропейския пазар.

От проектно ориентиране към системно планиране

Една от големите промени, които предлага ревизията на TEN‑E, е промяната на логиката: вместо да се финансират предимно проекти, предложени от държавите, първо ще се анализират системните тесни места. Инвестициите ще се насочват към участъците, където ограничението на капацитета причинява най-сериозни дисбаланси и най-големи ценови различия — това е подход „първо проблем, после проект“.

Как ще се финансират проектите

Когато мрежата е претоварена, това генерира приходи от т.нар. congestion rents. Под новите правила част от тези средства ще бъдат пренасочвани за общоевропейски проекти, които увеличават капацитета и облекчават транзитните коридори. Така не само една държава печели, а целият регион, което обещава по‑малки ценови разлики и по-ниски сметки за домакинствата и бизнеса.

Къде са „тесните места“?

Най‑важните кръстопътища, които създават задръствания, са в Централна Европа — около Австрия и Унгария. Тези участъци служат като транзитни коридори между северозападните и югоизточните части на континента. Ако капацитетът там е недостатъчен, потокът на електроенергия се ограничава и това въздейства върху веригата до последния ѝ сегмент — включително и върху Югоизточна Европа.

Последствията за България

Ограничената свързаност означава, че България често не може да използва по‑евтината енергия от други части на ЕС в достатъчен обем. Това оставя пазара по‑изолиран и по‑податлив на флуктуации и шокове. В краткосрочен план регулираните тарифи могат да прикриват проблема, но ефектът се натрупва в системата чрез по-високи разходи, инфлация и по-скъпи услуги в дългосрочен план.

Съхранението като стратегическа необходимост

Системите за съхранение, и в частност помпените централи (ПАВЕЦ), имат централна роля за стабилността на мрежата при растящ дял на възобновяемите източници. Те позволяват да се „прехвърля“ енергията във времето — да се съхранява при излишък и да се използва при недостиг. ПАВЕЦ‑ите дават бърза реакция и голям капацитет, което ги прави жизненоважни за баланс между производство и потребление. България разполага с експертиза и вече изградени мощности в тази област, което е стратегическо предимство.

Енергетиката като въпрос на сигурност

Енергийната инфраструктура вече не е само икономически или пазарен въпрос — тя е въпрос на стратегическа сигурност. Наличието на достатъчен брой връзки, алтернативни маршрути и адекватен капацитет намалява риска от прекъсвания и енергиен шок, който би засегнал индустрията, инфлацията и цялата икономика.

Ядрената енергетика и балансът на прехода

Ядрената енергия осигурява стабилна базова мощност и носи предвидимост в производството — качества, които намаляват натиска върху краткосрочните пазари и ценовата волатилност. В рамките на ЕС ядрената енергетика вече е призната като технология с място в нисковъглеродния микс, което отваря възможности за финансиране и развитие. За България, с изградена инфраструктура и експерти, това може да бъде конкурентно предимство и фактор за регионална експертиза.

Как да съчетаем сигурност и декарбонизация

Реалистичният път е едновременно в три посоки: повече нисковъглеродно производство (вкл. възобновяеми и ядрената енергетика), сериозни инвестиции в електропреносната мрежа и мащабни решения за съхранение. Ако някой от тези елементи липсва, системата остава уязвима и ценовият натиск достига до потребителите. Ефективната политика трябва да съчетава климатични цели със силна инфраструктура и социална поносимост, така че преходът да не увеличава сметките на гражданите.

Приоритетите на преговарящия

Като главен преговарящ Пенкова посочва две основни задачи: да превърне наличните анализи за претоварвания в приоритетни и финансирани проекти и да гарантира, че приходите от претоварване ще подпомагат общоевропейски инвестиции. Особено внимание трябва да се обърне на региони като Югоизточна Европа, които днес са по‑слабо интегрирани и най‑много губят от сегашните „тесни места“ в мрежата.

Заключение

Проблемът с високите цени на тока в Европа не е едноизмерен. Той обединява технически, икономически и политически измерения. Регламентът TEN‑E има потенциал да преодолее структурните пречки — чрез системно планиране, справедливо финансиране и целенасочени проекти — така че по‑евтината електроенергия да може да стигне до местата, където е най‑нужна, и да доведе до по‑ниски и по‑предвидими сметки за гражданите и бизнеса.