Три реформи за извеждане на бюджета от дефицит

За автора

Текстът е на икономиста Георги Вулджев — член на Управителния съвет на БЛО и главен редактор на експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Работил е в Института за пазарна икономика и в момента е икономически анализатор в CEEMarketWatch.

Три приоритета за спасяване на публичните финанси

Най-спешното предизвикателство пред новото управление е финансовото състояние на държавата. Бюджетният дефицит е хронично висок — около 3.5% от БВП по начислена методология и над 5% по касова, ако се отчете липсата на временния ефект от европейските плащания. Бързото и трайно намаляване на дефицита е необходимо, за да се избегне дългово втвърдяване и дългосрочна криза.

Къде са корените на проблема

Причините са ясни: текущите разходи са прекалено високи, особено след рязкото увеличаване на възнагражденията в отделни сектори през последните години. Първата и лесна за изпълнение мярка е спиране на автоматичните механизми за индексиране на заплатите, най-вече в секторите за вътрешна сигурност и правосъдие. Това обаче не е достатъчно — трябват структурни реформи.

1) Остър реален разрез в разходите за полиция и съдебна система

България харчи много повече за обществен ред и правосъдие в сравнение със средното за ЕС. По данни на Евростат за 2023 г. разходите за обществен ред и сигурност са около 2.6% от БВП при средно 1.7% в ЕС, а в проекта за бюджет за 2026 г. общите планове за МВР и съдебната система достигат около 3.4% от БВП.

Щатната численост и възнагражденията в тези ведомства са значително над европейските норми — например броят служители на МВР на глава от населението е над два пъти по-висок от средното за ЕС. С оглед на ниската ефективност, реална и целесъобразна цел е съкращаване на разходите и персонала наполовина. Ако се постигне съкращаване до нива близки до 1% от БВП (какъвто е резултатът в държави като Дания и Ирландия), това би освободило 1.7–2.2% от БВП и значително би намалило дефицита.

2) Дълбока оптимизация и дигитализация на централната администрация

Централната администрация (министерства, държавни агенции, комисии) поглъща около 2% от БВП. В ерата на електронното управление този разход е неприемливо висок. На 1000 души население в България се падат по 8.75 чиновници в централната администрация, при средно за ЕС 6.8. Естония например поддържа апарат с 5.2 души на 1000 и разходи под 1.1% от БВП; Дания — около 1%.

Целта трябва да бъде ускорена дигитализация, премахване на дублирани функции и въвеждане на нови технологии (включително решения за предварителен контрол на обществени поръчки, каквито бяха обсъдени в предизборни обещания). Тези мерки могат да намалят разходите и да повишат качеството на услугите, без да режат ключови социални плащания.

3) Консолидация на местната власт

Местната власт е силно фрагментирана: 265 общини, над 150 от които имат под 10 000 жители. Малките общини рядко имат собствени приходи или капацитет да правят значими инвестиции, но въпреки това поддържат пълна административна структура.

Въвеждането на минимум от около 20 000 жители на община (което би намалило броя им под 100) ще съкрати ненужната администрация и ще освободи средства за инвестиции и по-добри услуги. Окрупняването не отдалечава управлението от гражданите, а напротив — прави общините по-способни да привличат и управляват проекти. Оценката е, че тази мярка би донесла икономии в порядъка на 0.35% от БВП.

Общ ефект и заключение

Комбинацията от тези три реформи носи потенциален спестовен ефект от около 3% от БВП. Това е груба, но реалистична сметка: без да се вдигат данъци и без да се редуцират социални плащания, здравеопазване, образование или инвестиции, дефицитът може да се свие до около 0.5–1% от БВП. С допълнителни мерки за повишаване на събираемостта и намаляване на сивата икономика — нулев дефицит в рамките на мандата е напълно постижим.

Фискалният проблем не е липса на приходи, а че държавата плаща за модел, проектиран за много по-голямо население и с администрация, която не е модернизирана. Новото управление, разполагащо с политическо мнозинство, има реалната възможност да приложи тези структурни промени и да превърне страната в по-ефективна държава с по-здрави публични финанси.

Източник: www.economic.bg