Владислав Панев: Еврофондовете превърнаха България в икономика на един ресурс

За риска от моноресурсност и политическите внушения

Концепцията за „холандската болест” идва от откритията на големи находища газ в Северно море през 70-те години. Вместо бърз икономически ръст, Холандия преживява стагнация: внезапният приток на ресурс довежда до дисбаланси, които задушават други сектори и продължават десетилетие.

Анализът на държави със значителни природни богатства показва две ключови групи: държави, които управляват ресурсите си отговорно (например Норвегия и някои от страните в Персийския залив) и държави, където приходите се превръщат в източник на лична облагодетелстване (Русия, Нигерия, Екваториална Гвинея и др.). Оттук следва простият извод — ресурсите сами по себе си не гарантират просперитет; управлението прави разликата.

В българския контекст има парадокс: вместо природен моноресурс, големият и лесно видим приток са еврофондовете. За икономиката ни те представляват значителен ресурс, който постъпва в нереформирана и често неефективна публична среда. В резултат ползите достигат най-често до тесен кръг, докато повечето граждани не усещат подобрение в живота си.

Политическите ефекти от едностранствен фокус

Като политически инструмент тези фондове са удобна тема: лесно се превръщат в център на публичния дебат, в инструмент за популизъм или в оправдание за липса на истински реформи. Когато общественият разговор се върти предимно около „колко сме спечелили или загубили от фондовете/газта”, се избягват коренните проблеми — слабата администрация, скъпата и корумпирана инфраструктура и непрекъснатите зависимости от едрия интерес и олигархията.

Какво е разумно да направим

• Развиваме собствените ресурси, включително газ, но при строги и безопасни стандарти;
• Гарантираме енергийна независимост, без да фантазираме, че ще станем „Кувейт на Балканите”;
• Провеждаме административни реформи — по-малка, по-ефективна и по-прозрачна държава;
• Изграждаме инфраструктура на пазарни и некорумпирани цени и спираме потока към олигархични кръгове;
• Не позволяваме ресурсите или еврофондовете да станат инструмент за отвличане на вниманието от корупционни практики.

Развитието на енергийните и други ресурси е важно и желателно, но реализмът и институционалната устойчивост са първите условия за дългосрочен успех. Политическите декларации за „огромни залежи” или обещания за бързо обогатяване често служат като прикритие в дебати за корупция и задкулисни интереси — нещо, което обществото трябва да разпознава и да отхвърля.