Пхенян извлича поуки от удара в Иран — ядреното оръжие като щит на режима
Реакция и първи заключения
Северна Корея остро осъди американско-израелските удари срещу Иран — дългогодишен съюзник на Пхенян в региона — и според анализатори следи внимателно последствията с надеждата да извлече тактически и дипломатически поуки от грешките на Вашингтон.
Ядреното възпиране като фундамент на оцеляването
Един от основните изводи за севернокорейското ръководство е, че ядрената способност е ключов елемент за продължаване на режима на Ким Чен Ун. Заплахата от ядрен арсенал, съчетана с напредъка в балистичните ракети, дава на Пхенян не само лост за преговори, но и гаранция, че САЩ биха рискували ескалация с непредвидими последици, ако решат да свалят режима.
През февруари Ким подчерта пред държавната агенция КЦНА, че притежаването на ядрено оръжие “спомага за отбраната срещу потенциални заплахи и за поддържане на регионалната стабилност” — позиция, която заема централно място в сигурностната стратегия на Пхенян.
Какво може да променят ударите
Анализаторът Андрей Ланков от университета “Кукмин” в Сеул посочва, че демонстрацията срещу иранското ръководство потвърждава ефективността на ядреното възпиране и намалява вероятността Северна Корея доброволно да се откаже от своите оръжия. Докладът на 38 North изтъква няколко конкретни извода: ядрените способности осигуряват реална защита; е вероятно Пхенян да увеличи запасите от ракети и безпилотни платформи; и да подсили мерките за защита на критична инфраструктура срещу вражески дронове.
Исторически Белият дом вече е бил възпрян от директна атака срещу севернокорейски ядрени обекти — през 1994 г. Пхенян демонстрира възможности да нанесе големи щети, включително върху Сеул — фактор, който също формира решението за придвижване към ядрена програма (първото изпитание бе през 2006 г.).
Връзките между Пхенян и Техеран
От Ислямската революция през 1979 г. Северна Корея и Иран поддържат тесни военни и технологични контакти. През 1980-те Пхенян посредничеше за оръжейни сделки и доставяше ракетни системи и инструктори. Връзките бяха толкова близки, че през 2002 г. президент Джордж Буш включи двете държави в т.нар. “ос на злото”; и днес иранският и севернокорейският режими продължават да бъдат обвинявани в подкрепа на терористична дейност.
Наскоро Пхенян определи нападението като “разрушително за основите на регионалния мир” и като фактор, който засилва глобалната нестабилност.
Защо е важен този урок за режима
Докладът на 38 North отбелязва и друг важен аспект: нуждата от сигурност на ръководството и готови резервни планове в случай на елиминиране на ключови фигури. Войната в Иран показа, че режимът може да оцелее въпреки загубата на членове от елита, което вероятно ще насърчи Пхенян да затегне мерките за защита и да подсили готовността си.
Бившият южнокорейски политик Ким Сан-У отбелязва, че Техеран успя да постави САЩ в по-неудобна позиция от очакваното, което вероятно ще бъде възприето в Пхенян като знак, че запазването на ядрено предимство е рационално и необходимо.
Автор: Джулиан Райъл