Раздвоено общество: как руснаците гледат на войната и възможния мир

Режисьорът, който наруши мълчанието

Когато Андрей Звягинцев — носител на “Гран при” от Кан — публично призова за край на клането, изказването му не предизвика еднозначен отклик. Вместо аплодисменти от украинска страна последваха критики, че посланието е било неефективно и дори вредно. Този епизод изостри вече съществуващата пропаст в отношението между руския обществен дебат и Украйна.

Парадоксът в нагласите

Наскоро публикуваните социологически данни от Русия очертават противоречива картина: голям брой хора едновременно подкрепят и идеята за мирни преговори, и действията на собствената армия в Украйна. На пръв поглед това звучи нелогично, но показва сложна комбинация от надежда за прекратяване на бойните действия и одобрение на целите и методите, налагани от властта.

Колко са надеждните тези проучвания?

Трябва да се отбележи, че днешните допитвания в Русия трудно могат да се считат за напълно свободни — в полицейска държава независимостта на социологията е поставена под въпрос. Въпреки това, дори с тези уговорки, тенденциите, отчитащи големи интервали и въздействието на страх и враждебност, дават полезна ориентировъчна информация.

Двуполюсен стремеж: мир и подкрепа за операцията

От една страна, около две трети от руснаците искат бързо мирно споразумение и прекратяване на огъня. От друга — по същия ред на големината подкрепят военните действия и официално формулираните цели. Тази двойственост обяснява защо много хора искат мир, но в същото време не мислят, че Русия трябва да прави отстъпки.

Отказ от лично участие

Много граждани казват, че не следят внимателно хода на военните действия и не усещат, че конфликтът засяга ежедневието им. Това ставя отговорността изцяло върху политическото ръководство — нагласа, която авторът описва като инфантилна, тъй като прехвърля възможностите за влияние върху една единствена фигура.

Без чувство за вина и желанието да се запазят завоеванията

Когато конфликтът приключи, мнозина в Русия изглежда предпочитат страната да задържи постигнатото териториално. Голям дял от обществото не изпитва вина и не вижда необходимост от извинение или признание — позиция, която ще усложни възстановяването на доверието между народите.

Уроци от другаде и европейските дилеми

На фона на примера с Афганистан възстановяването на дипломатически и икономически връзки с държави, подкрепящи репресивни режими или актове на насилие, не е непознато за Европа. Европейският съюз все още не е дефинирал ясен пакет изисквания и стратегия за взаимодействие с Русия след конфликта — въпрос, който остава без отговор и предизвиква опасения у украинците.

Въпросът за прошката остава отворен

Дебатът колко поколения ще са нужни, за да бъде простено — от страна на украинците или обратно — рядко включва въпроса колко поколения руснаците ще искат да им бъде простено. Защото истинската реабилитация на отношенията изисква не само дипломатически решения, но и обществена промяна на нагласите, което е дълъг и несигурен процес.

Бележка: Коментарът изразява личното мнение на автора и не отразява непременно позициите на Българската редакция или на ДВ като цяло.