На предната линия: защо военните търсят спасение в наркотиците

Кратка равносметка

В дългогодишния конфликт украински бойци все по-често прибягват до психоактивни вещества — от болкоуспокояващи и метадон до стимуланти и алкохол. Много от тези случаи не са граница на криминалното, а опит за справяне с болка, страх и хронична умора.

Лични истории зад цифрите

Дмитро, офицер от морската пехота, описва впечатленията си от фронта: сцени с тежки наранявания, гниещи тела и постоянен стрес. След първото си ранение в ръката той започва да приема лекарства, които първоначално облекчават — и постепенно преминават в зависимост. В момента е в рехабилитация.

Станислав, бивш боец от района на Запорожие, също споделя, че метадонът му е давал кратко облекчение — усещане за дистанция от ужаса и постоянната тревожност. Както много други, той разказва за момент, когато „допинг“ се превръща в единствения начин да продължиш да функционираш.

Самолечение или злоупотреба?

Проучвания и наблюдения на неправителствени организации посочват, че употребата често започва като самопомощ. Според Виктория Тимошевска от Health Solutions над половината хора на фронтовата линия вероятно са пробвали някакъв вид психоактивни вещества — наркотици, алкохол или комбинация от медикаменти и спирт.

Според експерти не става дума просто за склонност към наркотиците, а за реакция на екстремни условия: хронична болка, недоспиване, посттравматични симптоми и натрупаните физически травми, които не винаги се лекуват адекватно на бойното поле.

Как средата влияе върху избора

Игор Алферов, психотерапевт и военен свещеник, отбелязва, че модерната война, продължила години без ротации, променя биохимията на хората. Много бойци губят интерес към нормалния живот и търсят средства, които временно потискат страха и напрежението. Често тежките мисии не позволяват употреба на наркотици на практика, но след завръщане към по-„спокойни“ условия някои започват да „подпомагат“ възстановяването си с вещества.

Историческа перспектива

Използването на наркотици в армията не е нещо ново: през Втората световна война и в по-късни конфликти различни армии са прибягвали до стимуланти или обезболяващи, за да увеличат издръжливостта на войниците. Примери включват раздаването на метамфетамин в нацистка Германия и употребата на стимуланти и опиоиди в други конфликти през XX век.

Официална политика и реалност

За дълъг период украинското военно ръководство избягваше да признава проблема публично. Само наскоро подкрепата за бойци с проблеми с психоактивни вещества беше включена като пилотен елемент в националната стратегия за ветераните.

Употребата остава официално забранена: санкции и дори загуба на държавни обезщетения при наличие на наркотици при аутопсия са възможни. В същото време в полеви условия нерядко действа неофициална толерантност — докато човек изпълнява задълженията си, употребата може да бъде пренебрегвана.

Рехабилитация и обществена подкрепа

Някои бивши бойци, като Станислав, се ангажират с доброволчески инициативи — разговарят със сегашни и бивши военнослужещи, споделят своя опит и насърчават лечение и обучение за справяне със стреса без вещества. Такива програми целят да върнат хората към нормален живот и да ги превърнат в гордост за обществото, а не в „проблем“.

Заключение

Решаването на проблема изисква комбинация от по-добро лечение на нараняванията, достъп до психосоциална помощ, яснота в политиките и намаляване на стигмата. Само чрез системен подход обществото може да намали броя на онези, които виждат наркотиците като единствения начин да оцелеят след фронта.

Ако искате да научите повече за възможностите за подкрепа и рехабилитация за ветерани, потърсете организации, работещи в сферата на психичното здраве и помощ за бивши военнослужещи.