Как първият български космонавт преживя сериозен отказ на двигателя

Полетът в цифри и рекорд

1 денонощие, 23 часа, 1 минута и 31 обиколки около Земята — толкова продължава мисията, в която Георги Иванов влезе в историята. Той притежава световен рекорд, който според данните все още не е подобрен.

От първите стъпки към Космоса

Иванов спомня началото на епохата: на 12 април 1961 г. Юрий Гагарин направи първата обиколка на Земята за 108 минути и откри нова страница в изследването на Вселената. Посещението на Гагарин в България оставя силно впечатление — в средите на Военновъздушното училище не са очаквали българин да полети толкова скоро.

В края на 60-те години е създадена програмата „Интеркосмос“, чрез която България се включва в международните космически проекти.

Подготовката

Официалната подготовка за полета започва на 20 март 1978 г. Тя включваше задълбочено изучаване на космическия кораб, динамиката на полета, астрономия и системите на корабите „Съюз-33“ и станцията „Салют-6“, към която трябваше да се доближат Георги Иванов и командирът Николай Рукавишников.

Иванов цитира съвета на Сергей Корольов: ако космонавт изпитва страх или прекомерно вълнение преди полет — по-добре да не лети.

Дни и часове преди старта

Преди самия старт Алексей Леонов събудил екипажа и им дал малка кисела краставичка — жест, който Иванов намира за символичен, напомняйки за земните вкусове и ежедневие. От училището до стартовата площадка те преминали всички процедури: обличане на скафандрите, проба на костюмите и заемане на местата в ракетата.

Погрозителни метеорологични условия в Байконур почти отлагат старта, но един метеоролог прогнозира утихване на вятъра след 20 часа, което и се случва.

Стартиране и неуспешно сближаване

„Съюз-33“ излита на 10 април 1979 г. След включването на двигателя и извеждането в орбита екипажът остава в скафандрите за първата обиколка, докато се проверяват системите. При последващите маневри, целящи сближаване със „Салют-6“, основният двигател отказва с силен тътен.

Ръководителят на Центъра за управление на полетите, Алексей Елисеев, дава заповед за прекратяване на маневрите и отмяна на стиковката. Екипажът е на около 3 км от станцията — виждали са я, но без работещ двигател не могат да се доближат.

Причината и реакцията

Разрушение на помпата за високо налягане, която подава гориво към двигателя, е основната техническа причина за аварията. Благодарение на многократните тренировки екипажът запазва самообладание — такива откази са били репетирани десетки и стотици пъти.

Наземните екипи работят през следващите 12 часа, след което съобщават, че полетът се прекратява и трябва да се подготвят за връщане на Земята.

Трудно завръщане и спасение

Същинското спускане също преминава с усложнения — спускаемият апарат не изпълнява напълно импулса, което води до кацане на по-голямо разстояние от планираното, край Жезказган в Казахстан. Хеликоптери пристигат бързо, Николай Рукавишников отваря люка, екипажът излиза и спасителите вече са на място.

Наследство и възгледи

Иванов отбелязва, че изучаването на Космоса разширява хоризонтите и променя перспективата. Той често повтаря, че ръководителите на Земята би било полезно да направят поне един космически полет, за да се обогати тяхното виждане за света.

Малки спомени от мисията

По време на полета между него и командира се виждала малка кукличка — подарък от инструктура, чието дете току-що се е родило в Москва. Тези лични детайли придават човешки образ на една технически сложна мисия.

Въпреки че стиковката не е реализирана, мисията остава важен епизод в историята на българската и международната космонавтика — пример за подготовка, професионализъм и контрол в критични обстоятелства.