Прогноза: дизелът и бензинът могат да достигнат 1,70 €/л и 1,50 €/л в рамките на две седмици

Кратък преглед

Двама водещи експерти по енергетика очертаха очакваното развитие на пазара на горива и въздействието върху домакинствата и бизнеса. Основните фактори за ценовите колебания са външни, а потенциални държавни мерки ще зависят от наличния фискален ресурс и практическата им изпълнимост.

Какво казаха експертите

Цветомир Николов от Центъра за изследване на демокрацията и Димитър Хаджидимитров от Асоциацията на търговците, производителите и вносителите на горива обсъдиха причините и последиците от скока на цените. Хаджидимитров прогнозира, че при запазване на цената на петрола около 100–102 долара за барел, в рамките на около две седмици в търговската мрежа може да се наблюдава средно около 1,70 евро за литър дизел и 1,50 евро за литър бензин.

Защо цените растат

И двамата специалисти подчертаха, че поскъпването е в значителна степен резултат от обстановката в Близкия изток. По думите им, вътрешни проблеми в българския пазар няма — нито правни изменения, нито напрежение в бранша, което да обяснява рязкото покачване.

Николов коментира, че увеличението на цените на едро следва глобалната динамика на петрола, а не вътрешни манипулации. Хаджидимитров добави, че на едро у нас цените са по-ниски в сравнение с Гърция и Румъния — с разлика от порядъка на 30–40 евро на 1 000 литра.

Възможни държавни мерки и ограничения

Експертите обсъдиха предпазни мерки за подпомагане на уязвимите групи и бизнеса. Николoв посочи, че правителствена помощ е възможна, както го правят и други държави, но ефективността ѝ зависи от това дали има фискален буфер и от спецификата на служебното правителство и удължителния бюджет.

Сред предлаганите идеи е целева подкрепа за бизнеси, които не могат да прехвърлят разходите върху крайната цена, но експертите предупредиха, че тежка бюрокрация може да обезсмисли помощта. По въпроса за еднократната държавна помощ от 20 евро за нискодоходни семейства Хаджидимитров отбеляза, че проблемът е в това колко хора ще подадат заявления и колко от тях реално ползват автомобила си често.

Потребителско поведение и търсене

Наблюденията показват промяна в поведението: първоначално имаше повече презареждания и по-високи продажби, но от средата на март търсенето е спаднало средно с около 20% дневно, тъй като хората намалиха пътуванията си.

Относно т.нар. „туризъм за гориво“ в страната, Хаджидимитров уточни, че за малки количества не съществува значимо регионално разминаване в цените на бензиностанциите, докато на едро ситуацията е по-разнообразна.

Данъци, регулации и опасения за прозрачност

Николов акцентира, че по-ниските у нас акцизи и ДДС в сравнение с някои европейски страни облекчават потребителите. Що се отнася до идея за намаляване на ДДС до 10%, Хаджидимитров предупреди, че спестението (приблизително 15 евроцента) може да не бъде предадено на крайния потребител и да доведе до съмнения за това кой реално печели от мярката.

По обвиненията в злоупотреба с господстващо положение, свързвани с Лукойл, Николoв заяви, че в текущата обстановка не вижда доказателства за такова, посочвайки контрол и прозрачност около рафинерията.

Перспективи за пазара на енергия

Моделите за петрола, цитиани от експертите, прогнозират различни сценарии: някои очакват средни високи стойности до около 180 долара за барел през третото–четвъртото тримесечие, с възможно връщане към по-ниски нива (около 64 долара на барел) към края на годината или в началото на следващата.

По отношение на природния газ Николoв прогнозира възходящ натиск върху цените докато конфликтът не приключи. Електроенергията в региона би трябвало да усеща по-малко въздействие, тъй като сезонът на отопление свършва и потреблението намалява, а слънчевата генерация нараства.

Заключение

Краткосрочният риск за българските потребители е реален и зависи предимно от развитието на международната ситуация и движението на цената на петрола. Вътрешните данъчни условия и относително по-ниските акцизи дават известна предпазливост, но ефектът върху домакинствата ще зависи от скоростта на евентуалните държавни интервенции и от това доколко помощите ще достигнат до нуждаещите се.