Иван Христанов: Млякото поевтинява за търговците, но фермерите плащат цената
Ниска изкупна цена и растящи разходи натискат фермерите
Млякото в България върви надолу по отношение на изкупните цени от началото на 2025 г. и тази тенденция продължава и в първите месеци на 2026 г. По думите на министъра на земеделието и храните Иван Христанов, проблемът е двустранен: пазарните цени падат, докато разходите за производство — за ток и фуражи — се покачват, което поставя фермерите под силен финансов натиск.
Малки ферми изключвани от пазара заради външна конкуренция
Христанов поясни, че в почти същия момент малките стопанства и производителите в отдалечени или трудни райони често получават отказ за изкупуване на мляко. Основната причина е навлизането на по-евтина суровина от чужбина, която изкривява равновесието на пазара и затруднява местните производители да реализират продукцията си.
Предложения за бърза стабилизация на пазара
Министърът призова Европейския съюз да използва всички налични инструменти, включително средства от резерви и прилагането на мярката за временно доброволно намаляване на доставките. Според него това е най-бързият начин да се върне балансът и да се предотврати по-нататъшно влошаване на ситуацията.
ОСП: нужда от реален бюджет и равнопоставеност
Относно бъдещето на общата селскостопанска политика, българската позиция е ясна: ОСП трябва да остане самостоятелна политика със сигурен и реален бюджет. Христанов подчерта, че при несигурни цени и висока волатилност фермерите имат нужда от предвидими механизми — директни плащания, обвързана подкрепа и инвестиции. Той добави, че помощта не е лукс, а необходимо условие за оцеляването на сектора и призова за намаляване на неравенствата между страните членки, за да не получават фермерите от различни държави различно заплащане за една и съща работа.
Търговски договори, контрол на вноса и безопасност
Министърът предупреди срещу подписването на търговски споразумения „на парче“, без оценка на общия ефект върху чувствителни сектори. Накоплението на подобни сделки може да нанесе сериозен удар върху местното производство. Освен това той настоя контролът по границите да не е само формален — качеството и безопасността на вноса не бива да бъдат компрометирани.
Рибарство и аквакултури: нужда от модернизация с реална подкрепа
По темата рибарство и аквакултури Христанов подкрепи посоката на ЕС, но подчерта тежката реалност в България: секторът работи с остарели кораби, среща специфични предизвикателства в Черно море и оперира в несигурна среда. Преминаването към енергийно ефективни решения и модернизация изискват значителни инвестиции, които не могат да бъдат реализирани без финансиране и бързи плащания.
Министърът настоя за реформа на европейските фондове, така че средствата да достигат до бенефициентите без продължителни забавяния и с по-малко бюрокрация. Особено внимание трябва да се обърне на малките рибари — ако не им се осигури достъп до финансиране с опростени процедури, този сектор рискува да изчезне.
Българската позиция в Съвета на ЕС по земеделие и рибарство е фокусирана върху защита на вътрешното производство, гарантиране на безопасността на вноса и осигуряване на финансови механизми, които да подкрепят модернизацията и социалната устойчивост на селскостопанските и рибарските общности.
