24 март 1201: Калоян превзема Варна и наказва византийския гарнизон

Завладяване на важен морски бастион

На 24 март 1201 г. българската армия под ръководството на цар Калоян превзема укрепената варненска крепост, тогава владение на Византия. В разгара на неговото управление България е в подем, а Варна, разположена на критично стратегическо място, представлява реална опасност за българската сигурност. Крепостта е защитена от морето от едната страна и обкръжена от ров от останалите три страни.

Необичаен обсаден похват

Калоян обсажда Варна от три страни, но гарнизонът оказва ожесточена съпротива. Българите издигат висока обсадна кула, с равна на стените височина. След това обърнали кулата в рова, където тя се подпряла в стената и послужила като мост към вътрешността на крепостта. По този начин защитниците са пробити и крепостта е превзета за три дни.

Суровата присъда над пленниците

След падането на Варна царят нарежда пленените римеи (византийци) да бъдат хвърлени в рова и да бъдат затрупани живи. Византийският хронист Георги Акрополит описва това като акт на отмъщение за предишни зверства, посочвайки, че Калоян оправдавал действията си с възмездие: „Той отмъщавал прочее, както казва, за злините, които император Василий извършил спрямо българите. И като казвал, че Василий се нарекъл Българоубиец, себе си назовавал Ромеоубиец.“

От византийския историк Никита Хониат: „Без да се уплаши от светостта на деня (било Великден) и без да се засрами от името Христово, което той произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Така мястото стана общ гроб.“

Хониат допълва, че след разрушаването на крепостните стени Калоян се върнал в Мизия и отбелязал деня с тези „жертви и кървави помени“ — описание, което подчертава жестокостта на случилото се и дава представа за напрегнатите българо-византийски отношения в този период.

Следствие и мирни преговори

Събитията около Варна ускоряват дипломатическите контакти между България и Византия. В края на 1201 г. започват мирни преговори, а формален мир е сключен в началото на 1202 г., поставяйки временно край на откритите военни действия между двете страни.

Превземането на Варна през март 1201 г. остава в историческата памет като едно от решаващите действия в управлението на Калоян — едновременно военно хитро и безпощадно спрямо врага.