Петър Кичашки: Защо у нас виреят „аятолахчета“

Кратко въведение в крайностите на войната

Войната прави едно просто нещо очевидно: премахва нюансите. Това не е нова мисъл — от Хобс и „Левиатан“ до Хънтингтън множество мислители показват, че в условия на военно противопоставяне „средната земя“ просто не съществува. На обществено и политическо ниво балансите се разпадат и позициите се свеждат до осите „приятел–враг“.

Двете конфликти и едно общо разделение

В региона днес имаме две горещи епизода — войната в Украйна и напрежението около Иран — които, въпреки различията си, отразяват едно и също по-широко разделение: автокрации срещу свободния свят. Поддръжниците на Москва често симпатизират и на Техеран и критикуват САЩ и Израел, но пропускат, че в другия конфликт самите те са инициаторите на агресията (в случая Русия в Украйна). Тези конфликти са симптоми на по-голям геополитически сблъсък.

Иран: агресор по институционален път

Аргументът „Иран е нападната страна“ звучи логично, доколкото става дума за непосредствени удари. Но на по-голямата картина Иран функционира като агресивен актьор: държавната идеология и политиката на режима целят унищожение на Израел. През десетилетията Техеран е подпомагал и въоръжавал движения и милиции — Хамас, Хизбула, хутите, сирийски и иракски въоръжени групи — чрез финансова, логистична и разузнавателна подкрепа. Това е структурна агресия, в която лозунгите „Смърт на Израел/САЩ“ не са само риторика.

Критиката към САЩ и Израел: закъсняла реакция

Критиката не е, че САЩ и Израел реагираха на Иран — проблемът е времето и последователността. Дългогодишните пропуски и политиките на някои администрации позволиха на Иран да разшири влиянието си. Ако международната общност бе действала по-рано, много от сегашните трагедии и регионални рискове биха могли да бъдат избегнати.

Свободният свят — неидеален, но различен

Твърдението „свободният свят“ не означава безупречност. Европа страда от институционални кризи, САЩ имат остри вътрешнополитически дебати, в Израел и в Запада има проблеми и критики. Но фундаменталната разлика е в природата на проблемите: в свободните общества съществуват конкуриращи се идеи, демократични механизми, правова система и активна гражданска среда — неща, които липсват в режимите, управлявани централно и авторитарно.

Практичният въпрос пред всеки човек

По време на конфликт не става дума за идеализация, а за избор на по-малкото зло. Бихте ли предпочели да живеете в Иран или в Германия, да купите къща в Камчатка или в Калифорния, да пратите дете да учи в Пхенян или в Амстердам? Практиката на миграцията говори сама за себе си: милиони българи избират живот в Европа и Северна Америка — избор, който говори толкова за предпочитания, колкото и за реални възможности.

Хипокризата на някои критични гласове

В България съществува малка, но звучна прослойка, която симпатизира на Русия, Иран и други автокрации — „аятолахчета“, както ги описват някои — въпреки че животът им е тясно свързан със Запада: плащат с евро, почиват в Гърция, учат и работят в ЕС, ползват западни стоки и информация. Те не живеят според модела, който възхваляват, но романтизират тези режими като реакция на недостатъците в свободните общества.

Заключение

Не става въпрос за едностранни оправдания на всяка западна стъпка. Впорочна критика е важна и нужна. Въпросът е да се види общият контекст: битката днес е между авторитаризъм и свобода, а изборът на мнозинството българи е направен. Малкото, шумно и често противоречиво мнозинство, което възхвалява автокрациите, не променя реалните устои на нашия избор.

Благодаря ви за вниманието.