Тръмп на кръстопът: трудни решения месец след разгара на конфликта с Иран

След месец от началото на сблъсъка между САЩ и Иран Доналд Тръмп е принуден да избира между компромисно споразумение и отстъпление — което би могло да се окаже политически непопулярно — или ескалация, рискуваща дълготраен и всепоглъщащ конфликт, който да разкъса фокуса му върху втория мандат.

Войната, енергията и глобалните пазари

Бързо покачващите се цени на петрол и газ се дължат в голяма степен на иранските удари с ракети и дронове и на контрола на Техеран върху доставки от региона. Затварянето на Ормузкия проток — през който преминава около една пета от световния петрол — нанесе силен шок върху световната икономика и постави администрацията в ситуация да балансира между военни действия и опити да успокои финансовите пазари.

Дипломатически опити и 15-точковото предложение

Администрацията на Тръмп е отправила 15-точково предложение към Иран чрез трета страна — Пакистан — което съдържа строги изисквания: отмяна или драстично ограничаване на ядрената програма, съкращаване на ракетния арсенал, прекратяване на подкрепата за проксита и дори контрол върху плаването през Ормузкия проток. Техеран определи предложението като нереалистично и несправедливо, но не отхвърли всякакви косвени разговори.

Възможни военни развития

В отговор на ескалацията Тръмп е разположил допълнителни хиляди войници в региона и не изключва тежки удари, включително финална масирана въздушна кампания в рамките на операция, известна в медиите като “Епичен гняв”. Такъв ход обаче едва ли ще бъде възприет като убедителна победа, освен ако жизненоважният пролив не бъде напълно отворен отново.

Опасността от сухопътна операция

Един радикален сценарий е изпращането на сухопътни сили, които да поемат контрол над ирански петролни центрове или стратегически острови. Това би довело до разширяване на конфликта и до повишени американски жертви — риск, който ще събуди силна вътрешна опозиция и ще усложни мисията.

Политическите последствия у дома

Подкрепата за Тръмп пада: според проучване на Ройтерс/Ипсос одобрението му е намаляло до 36% — най-ниско от влизането му в Белия дом. Войната е непопулярна сред широка част от американците; макар ядро от движението МАГА да го подкрепя, продължителните икономически ефекти, например високи цени на горивата, могат да подкопаят подкрепата за републиканците пред междинните избори.

Републиканските конгресмени вече изразяват тревога за последствията, а ръководители като конгресмен Майк Роджърс критикуват правителството за недостатъчна информация относно обхвата на иранската кампания. Белият дом твърди, че е информирал Конгреса многократно.

Съюзници, недоверие и смяна на лидерите в Иран

Изпълнението на дипломатията се усложнява от убийствата на някои ирански лидери, чиито наследници може да бъдат по-твърдолинейни. Израел и страните от Персийския залив са загрижени: евентуално бързо оттегляне на САЩ би могло да остави регионалните партньори изправени пред агресивен съсед.

Анализатори отбелязват, че цената, която иранското правителство е готово да плати, може да е по-голяма и по-дълга, отколкото на противниците му — фактор, който прави всяка стратегия за принуда по-несигурна.

Противоречивите сигнали от Вашингтон

Тръмп говори едновременно за намерение да избегне “вечни войни” и за готовност да увеличи натиска чрез военни операции. Той е поискал от съветниците да представят очаквана продължителност на операциите като четири до шест седмици, но самият график изглежда несигурен. В опит да успокои пазарите президентът отложи временно заплахата си да унищожи иранската енергийна мрежа: първоначално пет дни, а след това още 10 дни, за да даде шанс на дипломацията.

Коментатори като Лора Блуменфелд от университета “Джонс Хопкинс” описват сигналите като противоречиви и наричат подхода на администрацията “машина на военната мъгла”, която целенасочено държи противника в несигурност.

Какви са възможните изходи?

Прекарането на конфликтния натиск до споразумение би означавало рисковани отстъпки от американска страна; ескалацията — риск от продължителна война и политическо изтощение. Джонатан Паникоф, бивш служител по разузнаването за Близкия изток, подчертава, че Тръмп разполага с ограничени лостове за приключване на конфликта и че липсва ясна дефиниция за това кога резултатът би бил “удовлетворителен”. John Altman от Центъра за стратегически и международни изследвания отбелязва, че Техеран може да понесе повече болка дълго време — и това съществено променя сметките за ефективността на военния натиск.

В този момент решението пред Белия дом остава остро: да притисне за сключване на сделка, чиито условия може да са политически взискателни, или да заложи на по-широка военна кампания с непредвидими последици за регионалната стабилност, световните пазари и вътрешната политическа кариера на президента.

Превод: Иво Тасев, БТА