Техеран беше близо до договор, преди САЩ и Израел да предприемат военни удари

Последният кръг разговори, които можеха да предотвратят бърза ескалация

Бившият съветник по националната сигурност на Великобритания Джонатан Пауъл е участвал в края на февруари в неформални преговори между представители на САЩ и Иран, които според многобройни източници, цитирани от The Guardian, са предложили достатъчно сериозни стъпки, за да редуцират риска от незабавен военен конфликт.

Място и характер на срещите

Срещите се проведоха в резиденцията на посланика на Оман в района край Женева, като Пауъл присъстваше в ролята на консултант, придружаван от технически експерт от британското правителство. Делегациите обсъдиха предложения, подготвени от Техеран, и оцениха напредък в преговорите, макар формалните технически разговори в Виена, планирани за началото на март, да не се състояха.

Какво предложи Иран

Дипломати, участващи в дискусиите, описват предложението като изненадващо и значимо, въпреки че не беше пълно. Основните елементи включваха:

• Разреждане и поставяне под наблюдение на около 440 кг високообогатен уран с контрол от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).
• Отказ от натрупване на допълнителни количества високозбогатен уран.
• Пауза в обогатяването на уран за период от 3 до 5 години (САЩ настояваха за 10 години).
• Идея за т.нар. „нулево складиране“ и обсъждане на възможността САЩ да участват в бъдеща цивилна ядрена програма на Иран срещу облекчаване на около 80% от санкциите.

Защо Великобритания беше ангажирана

Участието на Пауъл било провокирано от опасения за липса на достатъчна техническа експертиза в американската делегация, където бяха фигури като Джаред Къшнър и специалният пратеник Стив Уиткоф. За техническа подкрепа американците разчитаха и на директора на МААЕ Рафаел Гроси.

Отзвук и последици

Само два дни след разговорите в Женева САЩ и Израел започнаха военни действия срещу ирански цели, а планираните преговори във Виена на 2 март бяха отменени. Няколко европейски дипломати изразиха учудване от предложенията на Техеран и определиха идеята за „нулево складиране“ като потенциален пробив в преговорите.

Позицията на Лондон

Ролята на Пауъл пояснява и по-резервираната нагласа на британското правителство спрямо военните удари. Представители на Обединеното кралство заявили, че не са видели убедителни данни за непосредствена иранска ракетна заплаха за Европа или за бързо придобиване на ядрено оръжие от страна на Техеран. Според тях дипломатическите възможности не са били изчерпани и военната намеса е била преждевременна.

Разкритията за тези срещи поставят нов въпрос за това дали частичните дипломатически успехи биха могли да пренасочат конфронтацията към траен политически процес, ако бе имало повече време и доверие между страните.