Крум Зарков: Ротация в съдебния съвет не гарантира промяна в практиките

Крум Зарков за мандатността и съдебната реформа

Не бива да се допуска създаване на органи извън техния мандат — това не е форсмажорно обстоятелство, а последица от това, че някои народни събрания не са си свършили работата. Законодателни промени, приети по паника, могат да доведат до патологични решения, предупреди Крум Зарков.

Зарков, ръководител на БСП, бивш министър на правосъдието и бивш правен секретар в президентството на Румен Радев, нарече сегашната ситуация “нетърпима вакханалия” и посочи, че предстоят сериозни и радикални стъпки за преразглеждане на съдебната система — системата, която той определи като “най-болната българска власт”.

Бързи законодателни инициативи и нужда от размисъл

Според него новата власт предприе бързи ходове в Закона за съдебната власт и това отключи „състезание“ за позиции. След първоначалния рязък старт обаче бе решено да се удължи периодът между първо и второ четене, за да се даде повече време за обмисляне на промените.

Непрекъсваемостта на властта и рискът от блокаж

Зарков подкрепя по-радикален подход във връзка с изводите на Конституционния съд, че непрекъсваемостта на държавната власт е по-важна от строга мандатност. Той предупреди, че зад тази логика може да се скрие нескончаем процес, но добави: „Рискът от блокаж си заслужава — по-добре мъчителен край, отколкото безкрайна мъка.“

Нов състав на ВСС не означава автоматична промяна

„Нов ВСС не значи други хора, които да правят същото“, подчерта Зарков. По думите му истинската проверка за новата власт е дали ще може да създаде процедура и да излъчи в съвета авторитетни и почтени юристи — хора, които имат смелостта да прегледат в дълбочина практиките в системата и да извадят порочните магистрати, които я заразяват.

Номинации и ролята на парламента

Отварянето на номинационната процедура за предложения от различни организации има своя логика, но не решава фундаменталния въпрос, защото в крайна сметка депутатите правят избора. Зарков напомни, че задачата да се избира качествено не може да се сведe само до формални правила — липсата на вътрешно убеждение за целта на този процес не може да бъде компенсирана с най-прецизни регламенти.

Той призова изборът да не бъде инструмент за изпращане на представители на частни интереси, а да цели публичния интерес и възстановяването на авторитета на съдебната власт.