Сърцето на Кръстьо Сарафов се връща в София за 150-годишнината му

Погребение с мощна символика

През април в столицата ще бъде извършено погребение на сърцето на един от най-значимите български актьори — Кръстьо Сарафов. Решението е взето от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където от 1952 г. се пази стъкленица със сърцето на артиста. Събитието ще се състои в годината на 150-ата годишнина от неговото рождение и ще бъде част от поредица тържества в негова памет.

Исторически контекст: други съхранени сърца

Подобен подход в българската история не е уникален: известни са още две случаи на запазване на сърца — на цар Борис III и на писателя Алеко Константинов. Стъкленицата с останките на царя бе открита след промените през 1989 г. и по-късно погребана в Рилския манастир, а сърцето на Алеко Константинов с прободната рана се съхранява в неговата къща-музей в Свищов.

Къщата в Лозенец и столичните спомени

Сгушена в сърцето на София, къщата на Сарафов в квартал Лозенец още привлича погледите на минувачите. Тя носи духа на една епоха и напомня за живот, изцяло отдаден на театъра и сцената.

Пътят на актьора

Роден в неврокопското село Либяхово (днес село Илинден), Кръстьо Сарафов минава през много градове — Сяр, Солун, Одрин, Санкт Петербург, Варна, Бургас и София. Образован в драматична школа в Санкт Петербург, където завършва със званието „свободен артист“, той дебютира на сцената през 1891 г. и прави последния си поклон през 1949 г.

Творческо наследство

През почти шестдесетгодишна кариера Сарафов създава над 250 роли. Сред най-паметните са Сирано дьо Бержерак от произведението на Едмон Ростан, емблематични герои от Молиер като Тартюф и Арган, както и Фамусов от Александър Грибоедов. Неговото присъствие остава белег в развитието на българския театър.

Обществена дейност и признание

Сарафов е сред основателите на Македонския научен институт (1923) и заема поста втори председател на Съюза на артистите в България. От 1951 г. Националната академия за театрално и филмово изкуство носи неговото име — знак за дълбокото уважение към приноса му.

Личен живот и семейство

Израснал в многолюдно семейство с десет деца, сред които е и по-големият му брат Борис — видна фигура в македонското освободително движение, Кръстьо изгражда свой дом и кариера в София през 20-те години на XX век. Личният му живот е изпълнен със събития: четири брака с актриси и деца от първия му съюз.

Борис Сарафов — брат и войвода

Борис Сарафов (роден 1872 г.) става една от ключовите личности във ВМОРО, участва в Илинденско-Преображенското въстание и е убит през 1907 г. Неговата съдба е широко отразена в литературата — Иван Вазов посвещава стихотворение, а Симеон Радев го описва в своята книга като личност с изключителна значимост за националното движение.

Легенда от сцената

Народната памет пази и живи анекдоти — една от историите разказва как Кръстьо, желаещ главна роля в постановка на театър „Сълза и смях“, получава необичайна подкрепа от брат си: двама войводи посещават директора на театъра и с открит револвер на колан създават належащо впечатление. След случката Сарафов получава желаната партия.

Смърт и памет

Кръстьо Сарафов умира през август 1952 г., но присъствието му продължава да живее в българската култура — чрез постановките, ролите и институциите, които пазят спомена за него. Предстоящото погребение на сърцето му в София е не просто акт на уважение, а символично завръщане и публично признание за живота, посветен на театъра.