ДНК разкрива: потомък на Христофор Колумб сочи към галисийска аристокрация

Ново ДНК проучване поставя под въпрос утвърдената версия за произхода

Анализ на генетични проби от преки потомци на Христофор Колумб предизвиква възражения срещу дълго утвърдена историческа теза: че откривателят е роден в Генуа и произхожда от скромно италианско семейство. Резултатите на екип, работил в лабораторията Citogen и в Университета „Комплутенсе“ в Мадрид, показват възможна връзка с благороднически род от Галисия в Северозападна Испания.

Кой стои зад предполагаемата връзка

Изследването насочва към фамилията Сотомайор като вероятен източник на генетичната линия. В центъра на анализа е фигурата на Педро Алварес де Сотомайор, известен още като Педро Мадруга — влиятелен галисийски благородник от XV век. Ако хипотезата се потвърди, това ще противоречи на досегашната представа за колони и търговец от Генуа.

Как са получени данните

Екипът анализира останките на 12 души, погребани в криптата на графовете на Гелвес — място, което според изследователите съдържа най-голям брой преки наследници на Колумб, включително и неговата внучка. В хода на лабораторните тестове са открити генетични връзки между индивиди без известна историческа роднинска свързаност: между Хорхе Алберто де Португал (трети граф на Гелвес и документиран потомък на Колумб) и Мария де Кастро Хирон де Португал — галисийска аристократка, свързана със старинни благороднически родове.

Методология и ключови открития

Проучването използва над 10 000 генетични маркера и компютърен модел, проследяващ свързаността през около 16 поколения. Специалистите прилагат т.нар. „виртуален тест с изключване“ — цифрово премахват предполагаемия прародител от родословното дърво и наблюдават ефекта върху генетичната връзка между потомците. При изключване на Педро Мадруга наблюдаваната връзка изчезва, което е аргумент в полза на неговата ключова роля в родовата линия.

Исторически и лингвистични съвпадения

Авторите обръщат внимание на няколко исторически факта, които подкрепят генетичните индикации: Педро Мадруга изчезва от документите около 1486 г., което съвпада с появата на Колумб в двора на испанските католически монарси Изабела и Фернандо. В допълнение, в писмата и текстовете на Колумб се откриват езикови черти, характерни за галисийско-португалския говор, а части от неговия герб напомнят символика, свързвана с фамилията Сотомайор.

Географски и родови връзки

Допълнителният генетичен анализ показва близост на погребаните в криптата популации до северните райони на Испания, както и връзки с родовете Сотомайор и Зунига от Навара. Въпреки това учените подчертават, че резултатите са индуктивни — те изхождат от ДНК на потомци, а не от проби на самия Колумб, и затова изискват независимо потвърждение.

Как реагира историческата общност

Повечето историци засега продължават да опират към документални източници, включително завещание от 1498 г., в което самият Колумб посочва Генуа като роден град. Поддръжниците на испанската теза пък твърдят, че мореплавателят може да е криел истинския си произход.

Контекст и последващи проучвания

Екипът, представил тези данни, вече предизвика широк интерес в научните среди през 2024 г., когато след почти 20 години анализи обяви, че останките в катедралата в Севиля принадлежат на Христофор Колумб. Новите генетични заключения ще изискват допълнителни изследвания и независими потвърждения, за да променят категорично утвърдените исторически модели.

Наследство и исторически последици

Колумб отплава от Палос на 3 август 1492 г. с „Ниня“, „Пинта“ и „Санта Мария“ и достига острови в района на днешните Бахами на 12 октомври същата година. По-късно контактите и колонизацията довеждат до драматични и трагични последици за местните народи в Карибите, включително масова смъртност сред таино.

Заключение: Новите ДНК данни разширяват дискусията за произхода на Христофор Колумб и предлагат обоснована, но все още непотвърдена алтернативна версия — тази за възможни галисийски благороднически корени, свързани с рода Сотомайор.