Любомир Дацов: Реформи вместо репресии при борбата с цените

Фискалната логика срещу “борбата” с високите цени

Финансистът и член на Фискалния съвет Любомир Дацов изрази силен скептицизъм към обещанията, че проблемът с високите цени може да се реши чрез наказателни мерки или дирижиране на стойностите на стоките. По думите му „антиинфлационна политика“ и „борба с цените“ са различни понятия, а опитите да се командват цени чрез засилване на репресивната част са нелепи и контрапродуктивни.

Удари по легалния бизнес

Дацов предупреди, че актуалните законодателни промени дават повече правомощия на контролиращите органи и увеличават глобите, но това ще се плаща основно от легалния бизнес. Според него подобни мерки оставят без внимание сериозните отклонения и сивата икономика, като в крайна сметка тежестта пада върху фирми и граждани, които спазват правилата.

Дефицитът и реалният финансов портрет

В интервю за “Неделя 150” Дацов коментира и противоречивите данни за бюджетния дефицит. Докато някои депутати от ПГ твърдят, че дефицитът ще достигне 7%, а временният финансов министър отчита 0% за април, оценката на Дацов е по-резервирана: за самия месец април дефицитът формално излиза 0%, но исторически априлските отклонения варират между 200 и 400 млн. евро, което прави сегашното отклонение тревожно.

За първото тримесечие дефицитът на тримесечна база достига около 5.8% от БВП, което според него не винаги е коректно да се сравнява с годишния БВП, тъй като това изкривява истинската картина.

Какво всъщност представлява удължителният бюджет за 2026 г.

Дацов посочи, че предложените изменения правят т.нар. удължителен бюджет по-скоро с нови параметри, отколкото обикновено продължаване на текущия. В него има предвидено увеличение на заплатите с 5%, растеж на пенсионните плащания и увеличени капиталови разходи. Част от дефицита се обяснява и с това, че общините ще разплатят проекти в първото тримесечие суми, които по същност са годишни разходи.

Липса на буфери и необходимост от реформи

Наличието на значителен дефицит и почти липса на буфери затруднява провеждането на адекватна фискална политика. Дацов отбеляза, че фискалният резерв от 16 млрд. евро дава възможност да се избегне теглене на нови заеми, но не решава структурните проблеми.

Той припомни и международно поети ангажименти: растежът на нетните разходи тази година не трябва да надвишава 4.5% и страната вече е нарушила тези ограничения за втора поредна година. Ако първите две години се превиши растежът на бюджета, следващите две трябва да компенсират това, което изисква сериозно мислене за оптимизация и структурни реформи с фокус върху реалната икономика.

Публичният сектор и изборът пред управлението

Финансистът напомни, че в публичния сектор работят около 90 000 души повече спрямо 2005 г., което допълнително натоварва бюджета и налага трудни решения от страна на управляващите. По думите му истинското консолидиране не трябва да минава през повишаване на данъците, а през структурни реформи в разходната част.

Крайният извод на Дацов е, че борбата с инфлацията и високите цени изисква разумни икономически реформи, а не репресивни мерки, насочени предимно към легалния сектор.