Над 63 000 българи избраха ранно пенсиониране и остават с по-ниски пожизнени доходи

Какво се случва

Близо 64 000 българи са напуснали трудовия пазар до една година преди навършване на официалната възраст и приемат пожизнено по-ниска пенсия. Правилото за ранно пенсиониране слага финансово наказание от 0,4% за всеки недостигащ месец, което при оттегляне точно година по-рано означава трайно намаление от 4,8%.

Статистически данни и тенденции

Към април тази година официалните регистри посочват 63 186 души с намалена пенсия. За сравнение, през миналата година техният брой е бил малко над 60 000, а през 2024 година – 50 713. Ясен ръст се наблюдава спрямо пандемичната 2020 г., когато опцията за ранно пенсиониране са използвали едва 20 801 души, а при въвеждането на правилото през 2016 г. кандидатите са били 2 059.

Причини за избора на ранно напускане

Сред основните мотиви се посочват здравословни проблеми, изтощение от работата и повишаването на изискванията за стаж и възраст. Част от работещите също предпочитат да се оттеглят, за да избегнат риска да бъдат преместени на по-ниско платена позиция в края на кариерата си, което би намалило бъдещите доходи.

Колко реално губят хората

Въпреки санкцията, средната сума за хора с предсрочни пенсии е 555,78 евро — повече от средната пенсия за стаж и възраст към април (467,43 евро). Пример: ако прогнозната пенсия е 1 200 евро, наказанието за 12 месеца е 57,60 евро и крайният месечен размер става 1 142,40 евро.

Пол и регионални различия

Предсрочното пенсиониране е по-популярно сред жените — над 37 000 жени спрямо малко над 26 000 мъже. Средната пенсия при жените е 505,82 евро, а при мъжете 626,63 евро. По области също има значителни различия: най-много ранни пенсионери има в София (6 738 души) с най-висока средна пенсия 758,85 евро, следвана от Пловдив (6 461) и Бургас (4 510). В Силистра, Видин и Враца броят варира между 550 и 700 души.

Специфични групи и граници

Интересно е, че 78 души са се пенсионирали година по-рано, въпреки че доходите им вече са достигнали законовия таван от 1 738,40 евро. Над 5 100 ранни пенсионери, въпреки санкцията, получават над 1 000 евро, докато 11 605 души взимат минималната сума — 322,37 евро.

Реакции на съдебната система

Преди четири години въпросът стигна до Конституционния съд, който потвърди конституционността на намалението. Магистратите аргументираха, че санкцията е оправдана от солидарния характер на осигурителната система и че намалените месечни плащания се компенсират от това, че хората получават до 12 пенсии по-рано като аванс.

Преизчисляване и други мерки

От 1 април т.г. текат служебни преизчисления на доходите за 355 000 работещи пенсионери — процес, който обхваща само трудовите пенсии и отчита допълнителен осигурителен стаж след първоначалното пенсиониране. Експертите напомнят, че ако крайният размер остане под минималния праг от 346,87 евро (в сила от 1 юли), реално увеличение в портфейла няма да има.

Великденски добавки

От днес започва изплащането на великденски добавки за над 1,6 млн. пенсионери. Хората с доход до 390,63 евро ще получат по 50 евро, а тези с доход между 390,64 и 620,20 евро (равно на минималната заплата) — по 20 евро. Мярката ще струва на бюджета около 58 млн. евро.

Какво означава това за бъдещето

Трендът към по-ранно пенсиониране сочи нарастваща склонност хората да предпочитат сигурността и по-ранен изход от трудовия живот пред очакваното по-високо бъдещо възнаграждение. Въпросът остава какви системни решения могат да намалят необходимостта от тръгване към ранно прекратяване на трудовия стаж по здравословни или икономически причини.