12 май 1965: проваленият опит за меко кацане на Луна 5
Кратък преглед
На 12 май 1965 г. в 19:10 ч. автоматичната съветска междупланетна станция, известна като „Луна 5“, се разбива на повърхността на Луната, проваляйки опита за първо в света меко кацане.
Какво се случи
Въпреки че това е вторият съветски апарат, достигнал лунната повърхност след „Луна 2“ (1959), мисията завършва катастрофално. На 10 май, след корекция на курса, апаратът започва да се върти неочаквано около основната си ос. Причината е повреда във флотационния жироскоп на управляващата система И-100.
Грешна команда и липса на спирачна тяга
Наземният контрол се опитва да стабилизира апарата, но по време на приближаването към Луната от Земята е подадена погрешна команда — главният спирачен двигател КТДУ-5А не се задейства. Без необходимата спирачна тяга „Луна 5“ навлиза по стръмна траектория с голяма скорост и се разбива напълно.
Земни наблюдения на сблъсъка
Преди полета съветските учени са предали очакваните координати до чуждестранни обсерватории. Това позволява на Абастуманската астрофизична обсерватория в Грузия да заснеме момента на удара: телескопите регистрират обширен газов и прашен облак с размери около 220 × 80 километра, издигнал се до приблизително 4 км и оставащ видим около 10 минути.
Мястото на падането
Първоначалната съветска информация посочва Морето на облаците (Mare Nubium) като район на удара. По-късен анализ на кадрите от 2017 г. обаче уточнява траекторията: „Луна 5“ пада в Морето на познанието (Mare Cognitum), близо до кратера Лансберг, на координати 1.35° южна ширина и 25.48° западна дължина.
Контекст в програмата "Луна" и последици
Мисията е част от серията секретни апарати тип „Е-6“. Между 1963 и 1965 г. СССР изстрелва общо 11 такива станции в опити за меко кацане, но всички опити приключват неуспешно. Успехът настъпва едва в януари 1966 г., когато „Луна 9“ предава първите панорамни снимки от лунната повърхност.
Защо е важен този инцидент
Провалът на „Луна 5“ показва колко финна и уязвима е техниката за автоматични меки кацания — един дефект в жироскоп или грешна команда на Земята могат да решат съдбата на цялата мисия. В същото време заснемането на удара предоставя редки наблюдения за взаимодействието между апарат и лунна повърхност при висока скорост.
