Нинова: Мерките на „Прогресивна България“ не гарантират ефективна борба със спекулата

Кратка оценка

Лидерът на „Непокорна България“ Корнелия Нинова критикува предложените от „Прогресивна България“ мерки срещу спекула и посочва, че те нито въвеждат строги закони, нито гарантират безкомпромисното им прилагане. По думите ѝ планът на кабинета повтаря вече опитани действия и на места е дори по-лош.

Какво според Нинова е “още от същото”

• Продължава практиката да се удължава срокът, в който големите търговски вериги трябва да публикуват цените си — стъпка, която не е спирала рязкото поскъпване до момента.
• Изискването за обосновка на цените остава, макар и такива обосновки веригите да са представяли и преди, без реален ефект върху крайната цена.
• Планира се усилване на правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП), но според Нинова подобно разширение вече е правено — без да доведе до забавяне на инфлацията.
• Правителството ще обявява „справедлива цена“, която обаче няма да бъде задължителна и ще служи предимно като информационен ориентир — в магазините реалните цени вероятно ще останат по-високи.

Проблемът с новите регистри на стоки на границата

Една от най-силните критики е към идеята за нови регистри, в които на границата да се вписва влизащата стока. Според Нинова това показва непознаване на начина, по който функционира държавата и митническите институции.

• За вноса от трети страни вече съществува митническа система (БИМИС), където се вписват вид, тарифен номер, изпращач, получател, тегло, фактурна стойност и валута — информацията е налична с един клик.
• Създаването на допълнителен регистър означава повече бюрокрация, допълнителни разходи и дублиране на функции — с риск от назначаване на нови държавни служители с високи заплати и без добавена стойност.
• За стоки, преминаващи между държави в рамките на ЕС (например между България, Гърция и Румъния), няма митнически контрол на границите в Шенгенската практика — кой ще води такива регистри при липса на граница?

Какво правят в Европа и какво липсва тук

По думите на Нинова някои европейски държави са приели по-решителни мерки: тавани на надценките, временни намаления на ДДС за храни, намаляване на акцизи върху горивата и държавна помощ (например за торове за земеделците). Тя подчертава, че предложените у нас мерки не следват тези по-ефективни примери.

Последствия и предупреждение

Нинова определя мерките като неадекватни — предимно средство за допълнителна бюрокрация и натиск върху малкия и среден бизнес, докато големите компании и олигархията ще се адаптират без сериозни загуби. Най-потърпевши, според нея, ще бъдат малките български производители и крайният потребител.

„Ще се убедите в това след месец–два“, завършва нейният коментар, предвиждайки, че ефектът от предложенията ще стане видим скоро.