Джонсън: Спадът в раждаемостта трябва да остане личен избор, а не държавна политика
Бившият премиер критикува държавните програми за стимулиране на раждаемостта
В нова колонка за Daily Mail бившият британски премиер призова европейските правителства да се въздържат от намеса в демографските процеси и да спрат програмите за стимулиране на раждаемостта. Според него по-ниската раждаемост не представлява катастрофа, а по-скоро естествена промяна, която обществата могат да приемат като част от «саморегулирането» на населението.
Поглед върху тенденциите
Джонсън посочва, че спад в раждаемостта се наблюдава в много държави — от Европа до Азия. Той отбелязва, че във Великобритания смъртните случаи ще надвишат ражданията тази година за първи път от средата на 1970-те, което според него е знак, че дългият и ресурсно натоварващ «бейби бум» може да е в процес на отшумяване.
Защо политиките за „повече деца“ не работят
Джонсън критикува възгледа, че държавата трябва да насърчава раждаемостта чрез кампании и стимулни мерки. Той определя подобни призиви като неефективни и дори нелепи, обръщайки внимание на противоречието при онези, които в една и съща втора се оплакват, че технологиите — като изкуствения интелект — правят хората излишни, а в друга искат повече население.
Личен избор и приоритети на държавата
Според бившия премиер решенията дали да се имат деца трябва да остават в сферата на личния избор, а не да бъдат предмет на държавна реторика или натиск. Той настоява правителствата да фокусират усилията си върху икономиката, инфраструктурата и подобряване на качеството на живот, вместо да опитват да дирижират демографските процеси.
Личният контекст: авторът е баща на девет деца
Самият Джонсън е баща на девет деца. Четири от тях са от брака му с адвокатката Марина Уилър — брак, който продължи 25 години до 2018 г. През 2009 г. се появи информация за незаконна дъщеря от връзка с историчката Хелън Макинтайър. Още четири деца има в настоящия си брак с Кари Саймъндс, с която се ожени през 2021 г.; най-малкото им дете е родено през май на миналата година.
Заключение
Държавната намеса в семейните решения остава спорен въпрос, а Джонсън предлага алтернативен подход: приемане на демографските промени и насочване на публичните ресурси към подобряване на условията за живот, а не към дирижирани кампании за увеличаване на раждаемостта.