След трета седмица: над 1,2 млн. евро дарения в предизборната надпревара

В хода на третата седмица от предизборната кампания партийните приходи растат — това променя как и колко ефективно посланията на кандидатите стигат до избирателите и определя тяхната видимост в публичното пространство. Прозрачността на източниците и произхода на даренията остава критична за доверието в изборния процес и за ограничаване на съмнения за зависимости.

Мониторинг на приходите

Институтът за развитие на публичната среда продължава наблюдението на финансирането на кампанията за парламентарните избори на 19 април 2026 г. В този междинен отчет очертахме основните тенденции от трите седмици на надпреварата: кои формации събират най-много средства, как се разпределят даренията между симпатизанти и кандидати и какви модели личат в данните.

Какви са правилата

Партиите и коалициите финансират кампаниите си със собствен бюджет, с вноски от кандидатите и чрез дарения от граждани. Няма законен таван за даренията и за средствата, внесени от кандидати, но всички постъпления трябва да бъдат декларирани в срок до 7 дни и да се публикуват в публичния регистър на Сметната палата, който съдържа отчетите за партийните кампании.

Дарителите и кандидатите, които превишават минималната работна заплата (620.20 евро), са задължени да подадат декларация за произход на средствата. Отделно, дарения над 511.29 евро подлежат на проверка от Сметната палата за съответствие с декларираните доходи на дарителя. Същите правила важат и за сумите, внесени от самите кандидати.

Основни данни към 10 април 2026 г.

Към 10 април формациите са декларирали общо 1 217 354 евро, постъпили от симпатизанти и кандидати. Осем формации отчитат приходи както от физически лица, така и от кандидатите в техните листи.

Коалицията около бившия президент Румен Радев (Прогресивна България) доминира по събрани средства — 779 834 евро, което е над 64% от общата сума, обявена до този момент. Бройката на получените дарения за тази формация нараства: вече са 532 дарения (в сравнение с 354 седмица по-рано). В първата седмица кандидатите в листите не са внасяли средства, но към 10 април вече са отчетени 58 дарения от самите кандидати.

Отчетен е и специфичен модел в размерите на преводите: най-много дарения — 233 броя — са за по 500 евро, а други 97 са по 600 евро. Тези стойности са близки до праговете за задължителна проверка и деклариране, което повдига въпроси за уязвимости в контролните механизми.

Движението за права и свободи (ДПС) също фигурира в данните с пет дарения от симпатизанти, от които четири са значителни парични вноски: по 120 000 евро, 100 000 евро и две по 40 000 евро. Преди вътрешните разделения в ДПС формацията по-често разчиташе основно на държавна субсидия, а не на частни дарения.

Исторически паралели

Практиката партиите да привличат големи дарения не е нова. Примери включват събирания от над 1 милион лева при определени кампании през последното десетилетие и случаи на големи единични вноски, които впоследствие не са били декларирани. Първата кампания на Румен Радев за президент през 2016 г. също показа модел с много дарения точно под таваните за проверка — тогава инициативният комитет събра 723 172 лв. (около 369 752 евро), като журналистически разследвания установиха, че част от дарителите са били в близост до линията на бедност.

Какво следва за контрола

Информацията досега подсказва, че въпросите за прозрачността и контрола над финансирането на кампаниите остават ключови. За да се избегнат повтарящи се проблемни практики, е необходимо да се въведат по-ефективни механизми за текущ мониторинг и ясно регламентирани срокове за набиране на средства.

Сметната палата трябва да има възможност за своевременни проверки на произхода на даренията, а не само последващи ревизии. Това изисква по-добра координация и обмен на данни с Националната агенция за приходите (НАП) и Националния осигурителен институт (НОИ), както и адекватни процедури за проверка на чуждестранни доходи.

Навременната и пълна публичност на партийните приходи е условие за възстановяване на доверието в изборния процес. Институтът за развитие на публичната среда ще продължи да следи приходите на формациите и ще представи пълната картина след публикуване на окончателните партидни отчети.