Заплахата над българското розово масло: защо часовникът тик-така

Хладна пролет и силни ветрове забавят кампанията

Средата на май обикновено бележи най-интензивния период за розобера в страната, но тази година стопаните в Розовата долина посрещат кампанията притеснено. Студеното време и силните ветрове забавят цъфтежа и повалят растенията, което прави бране по-трудно и по-бавно.

„Кампанията започна на 14–15 май, но ниските температури и ураганният вятър усложниха всичко — розите не разцъфват нормално и често полягат, което затруднява бране по редове. Очаква ни тежка кампания,“ казва един от производителите.

Критичен момент преди масовото разцъфтяване

Основният тест предстои — когато температурите се повишат до около 24–25°C, много насаждения ще цъфнат едновременно. В момента пъпките са подготвени на около 60–70% и стимулирането на масово събиране ще изисква стотици берачи дневно, за да стигне свежият цвят до дестилериите навреме.

Липса на сигурност при изкупуването и работна ръка

Освен природните фактори, браншът дълго сигнализира за несигурни схеми при изкупуването на суровината и хроничен недостиг на работници — проблем, който става особено остър при внезапно затопляне и едновременен масов цъфтеж.

Икономически натиск — евтино чуждо предлагане подкопава пазара

Добивите и засадените площи намаляват, а интересът към българското розово масло спада. Високата себестойност на родния продукт го прави трудно конкурентоспособен спрямо по-евтиния внос от други държави, чието качество също се подобрява.

Производителите предупреждават и за внос на чуждо розово масло в страната, което допълнително охлажда интереса на преработвателите към родния цвят.

Какво искат стопаните

• Спешни стратегически мерки за стабилизиране на веригата от полето до преработката;
• Държавно субсидиране и подкрепа за намаляване на себестойността;
• Реална инвентаризация на засадените площи и гаранции при изкупуване.

Възможни последици без действия

Ако не бъдат предприети адекватни мерки, съществува риск емблематичното за България розово масло да загуби пазарни позиции и в крайна сметка да остане само като туристическа атракция, а не като икономически жизнеспособна индустрия.

Нужни са координирани инициативи между държавата, преработвателите и производителите, за да се запази и модернизира този традиционен отрасъл.