Камерите за средна скорост: контрол върху удобството, не върху риска

Доклад на ИПБ: къде реално помагат камерите

Контролът на средната скорост по българските пътища се оказва далеч по-малко ефективен от очакваното — според нов експертен доклад на Института за пътна безопасност (ИПБ) камерите често се монтират заради техническа възможност, а не на базата на действителния риск за пътните участници. Това поставя под въпрос стратегията, по която Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и МВР насочват ресурсите си в борбата с пътните произшествия.

Какви са реалните резултати

Въпреки официално отчитан общ спад от 12 загинали в зони със засилен контрол, експертите на ИПБ констатират, че съществен и доказуем ефект има само на едно място от 32 анализирани отсечки. В 31 от 32 проверени участъка въвеждането на контрол на средната скорост не е довело до съществена промяна в “черната статистика”.

Къде имаше реален ефект

Единственото ясно положително изключение е участъкът Сопот – Голец в област Ловеч по път I-4: там броят на загиналите е спаднал от 10 на 1 след монтирането на камери. Анализаторите отбелязват обаче, че това еднократно подобрение не доказва системен ефект в цялата страна.

Частично наблюдение

Като частично изключение ИПБ посочва и отсечката Вакарел – Ихтиман, където през 2024 г. е отчетен спад от трима на един загинал. Тези колебания обаче се наблюдават и в периоди без прилагане на контрол за средна скорост, което поставя под съмнение пряката причинно-следствена връзка между камерите и намаляването на жертвите в този район.

Защо намаленията често не са резултат от камерите

Експертите посочват няколко ключови фактора, които обясняват липсата на системен ефект:

• Локациите се избират предимно по техническо удобство — там, където вече има инфраструктура за монтиране на камери, а не там, където се случват най-много инциденти.
• Намалението на жертвите в отделни райони може да е резултат от късмет или от отсъствие на тежки инциденти с множество пътници, а не от трайна промяна в поведението на шофьорите.
• Натрупването на фишове само по себе си не гарантира по-безопасни пътища — липсват комплексни мерки, които да адресират причините за катастрофите.

В изводите на ИПБ се цитира: “Контролът на средна скорост, прилаган единствено в участъци с налична техническа инфраструктура, не оказва съществено и системно влияние върху намаляването на пътнотранспортния травматизъм.”

Какво предлагат експертите

За да има трайно и значимо намаление на жертвите по пътищата, ИПБ настоява за целенасочен избор на действително рискови участъци и прилагане на комплексни мерки за пътна безопасност — инженерни подобрения, превантивни кампании и активен контрол там, където статистиката и анализът на риска го изискват. Според института сегашната практика на разпиляване на контролни точки и налагане на глоби “на парче” не решава проблема.