Нов китайски закон ускорява асимилацията на етническите малцинства

Парламентът гласува с огромно мнозинство

С голямо мнозинство — само трима депутати се въздържаха и три гласа бяха „против“ — Китайският народен конгрес прие Закон за насърчаване на етническото единство. Документът цели да наложи по-голяма обща идентичност в държава, която официално признава 56 етнически групи: хамите (хан) са мнозинството с около 1,2 милиарда души, докато останалите 55 групи са с много по-малки общности, като уйгурите (приблизително 11,7 милиона), мюсюлманите хуей (11,4 милиона), тибетците (7,1 милиона) и монголците (6,3 милиона). Някои общности, например евреите, остават непълно признати и наброяват само няколко хиляди души.

Какво съдържа новият закон

Законът, който ще влезе в сила на 1 юли 2026 г., формулира като основна цел „укрепване на съзнанието за общност на китайския народ“ и „спомагане за възраждането на китайската нация“ (чл. 1). Текстът няма подробно изброени санкции, но препраща към Наказателния кодекс и подчертава, че „насилствени терористични, сепаратистки или религиозно-екстремистки дейности“ ще бъдат наказвани.

Критиците: инструмент за потискане на културните искания

Опонентите предупреждават, че законът ще позволи да се приравнят исканията за културна автономия с „сепаратизъм“. Тургунян Алавдун, председател на Световния уйгурски конгрес в Мюнхен, припомня, че след антитерористичния закон от 2016 г. властите използваха правната рамка за масово интерниране и „превъзпитание“ в лагери в Синцзян. Според него мерките от последното десетилетие са нанесли сериозни щети върху културната и религиозната идентичност на уйгурите, които китайските власти официално определят като тюркски народ и наричат техните центрове „образователни“.

Правно прикритие за вече установени практики

Според Джак Бърнъм, старши анализатор във Фондацията за защита на демокрациите във Вашингтон, законът укрепва усилията на Пекин да контролира и ограничи правата на малцинствата — най-вече в Тибет и Синцзян. Той сочи примери като забрани за участие в религиозни ритуали, разрушаване на исторически джамии и стимули за масово преселване на ханското население в автономни области. В момента ханите вече представляват под 45% от населението в някои райони на Синцзян.

Езикови и образователни промени

Една от ключовите промени е категоричната роля на мандаринския диалект като основен език на обучение и администрация. Децата в предучилищна възраст трябва да могат да говорят и разбират китайски, а в края на деветгодишното задължително образование се очаква младежите да владеят перфектно мандарин — устно и писмено. Това пренареждане на езиковите приоритети се възприема като удар срещу последните останали маркери на езикова и културна автономия при някои малцинства.

Идеологическа интеграция и социален натиск

Законът задължава етническите групи да се идентифицират „с великата родина, китайския народ, китайската култура, Комунистическата партия на Китай и социализма с китайска специфика“. Бърнъм предупреждава, че това стимулира ханския национализъм и налага практики като смесено населяване в общности с „значителен дял от ханското население“. Родителите могат да бъдат държани наказателно отговорни, ако говорят пред децата си негативно за политиката на централните власти, а също така се изисква възпитание, насочено към „любов към партията, родината и китайската нация“.

Социални последици и вече видими реакции

В минали периоди локалните общества вече са протестирали срещу ограничения върху езика и образованието — най-известният случай е от 2020 г., когато в автономната област Вътрешна Монголия избухнаха големи протести след забрана на учебници на монголски език в началните и средните училища. След новия закон религиозните общности също губят възможността да възпрепятстват бракове, които противоречат на религиозните им норми — практика, която досега водеше до пожелание за приемане на религия от единия партньор преди сватба. Някои наблюдатели определят тези мерки като целенасочена тактика за размиване и накрая поглъщане на малцинствените общности в ханското мнозинство.

Заключение

Нормативните промени поставят солидна правна рамка за продължаване на вече прилагани политики на асимилация и контрол. За мнозина в и извън Китай законът е още един инструмент, който ще легитимира натиск върху езиковите, религиозните и културните свободи на етническите малцинства.

Автор: Юан Данг