Как войната с Иран направи Тръмп политическа тежест за европейските популисти

От ентусиазъм към притеснение

През последните години редица европейски популистки и крайнодесни партии видяха в Доналд Тръмп съюзник и шанс за ревизия на статуквото. В България “Възраждане” и нейният лидер Костадин Костадинов публично приветстваха победата на Тръмп, хвалеха политиката му, обявиха покани за участие в инаугурацията му и дори предложиха въвеждане на долара у нас. Симпатиите се демонстрираха и с публични снимки и визити, които подчертаваха близостта с новата американска администрация.

Войната в Иран и политическата дилема

След ескалацията на конфликта с Иран (особено след 28 февруари) позицията спрямо Тръмп се оказа проблематична за тези формации. За много популисти и антиглобалисти подкрепата за американския президент изведнъж се сблъска с дългогодишната им реторика срещу военните интервенции и със солидарността им с палестинската кауза. В България това доведе до явна напрегнатост: от една страна личните симпатии към Тръмп остават, от друга — критиките срещу военните действия и осъждането на Израел в някои случаи правят подкрепата за американската линия трудна за оправдаване.

Костадинов например публично нарече действията на Израел срещу Иран “тероризъм” и изрази “съжаление”, че САЩ “били въведени” в конфликта — позиция, която илюстрира новата дилема пред популистите: как да останат верни на антиистеблишмънтската си реторика, без да изгубят връзките си с Белия дом.

Разочарование сред избирателите

Не по-малко важно е и разочарованието сред част от самите привърженици. Социални мрежи и коментари показват усещане за предателство: митата срещу Европа, амбициите около Гренландия, бягството към прагматични интереси при интервенции в държави като Венецуела — всичко това кореспондира с дългогодишните подозрения, че американската външна политика служи преди всичко на икономически интереси и ресурси. За мнозина това прави образа на Тръмп по-близък до онова, което те самите критикуваха у предишните американски администрации.

Европейските партии започват дистанция

Ефектът не е локален: в Германия, Италия и други държави политически сили, които доскоро търсеха близост с MAGA движението, вече ограничават публичните контакти. Пример е “Алтернатива за Германия” — лидери на партията, които преди време демонстрираха близост с Тръмп и неговите поддръжници, през последните седмици са посъветвани да сведат до минимум срещите с американски дипломати и политици. Дори планирана вечеря с представители на Държавния департамент е била отменена.

Нарастващата недоверие към САЩ също е видимо: според последни проучвания едва малък процент германци продължават да виждат Америка като надежден партньор — факт, който прави поддържането на близки връзки с Тръмп политически риск.

Мелони, референдумът и политическата цена

В Италия близостта между премиерката Джорджа Мелони и Тръмп също беше използвана като аргумент срещу нея от опонентите ѝ. Някои анализатори свързват загубата на референдума за съдебната реформа с опасения у голяма част от населението относно външнополитическите ѝ връзки и с по-широкото недоволство от курса на глобалната политика, към който се възприема, че е привързана.

Кой остава верен?

Сред европейските лидери верен съюзник на Тръмп остава преди всичко унгарският премиер Виктор Орбан — положение, обяснимо с политическата му изолация в Европейския съюз и риска от загуба на избори. В региона има и други политически фигури, които публично демонстрират привързаност към американския президент. В същото време само няколко държави (включително Унгария и България в конкретния контекст) открито поискахa участие в инициативи, ориентирани към прекратяване на конфликти, което само подчертава разделението в ЕС по въпроса.

Заключение

Сближаването с Доналд Тръмп все по-често се превръща в политическа тежест за европейските популисти. Военните интервенции, игнориране на международни норми и прагматичният, често агресивен, външнополитически курс на американския президент излагат техните съюзи на публична критика и разкол. Резултатът е бързо преосмисляне на връзките с Вашингтон и опити за дистанциране — явление, което ще влияе на стратегията на тези партии до следващите изборни цикли.