Фахредин Молламехмед: Турците продължават да плащат цената на демокрацията

Млад юрист от Разград за идентичността, зависимостите и границите на българската демокрация

Фахредин Молламехмед, 27-годишен магистър по право, говори пред P26 за това как политиката използва колективната памет, защо демокрацията често се усеща като фасада и какви са последиците за турската общност в България. Разговорът проследява личния му път от Разград до Бургас, наблюденията му за междуетническите отношения и критиката към институциите и политическите практики.

Кой е той и откъде тръгна всичко

Роден в Разград, израснал в работещо семейство, с образование по право от Варненския свободен университет и сега семейство и дете, Фахредин описва себе си като млад гражданин, който иска да живее в равноправна и сигурна държава. В ежедневието етническите предразсъдъци в неговия град според него отслабват, но това не отменя тежката историческа рана, която носи общността му.

Колективната памет като рана

По думите му самосъзнанието на турската общност е формирано от памет, травми и устойчивост. Спомените за „възродителния процес“ и други исторически събития не са просто минало; те остават живи и често се експлоатират политически. Той подчертава, че общността е част от българската история и държава, но е преживяла изпитания, чиито следи продължават да влияят върху обществените нагласи.

Образованието като ключ

Фахредин отбелязва, че разделението често започва в училище – в начина, по който се представя историята и в използваните термини. Употребата на опростени понятия като „турско робство“ без контекст създава психологическа дистанция между деца от различен произход и запазва предразсъдъци. Според него промяната трябва да започне със задълбочено и сбалансирано преподаване на миналото.

Историята не е проблемът, начинът на нейното разказване е

Разговорът за националните герои като Васил Левски показва, че конфликтът не е в личностите, а в интерпретацията на историята. Левски, според Фахредин, е бил борец за свобода и справедливост, а не инструмент за етническо омраза. Ако историята се разказва като универсална борба за човешки права, тя може да обединява, вместо да разделя.

Политическа употреба и зависимост

Когато темата достига до политиката, Фахредин е критичен към моделите на зависимост: географията на общностите, икономическата периферизация и локалните мрежи на влияние създават среда, в която изборът често е формален. Той използва термина „политическа асимилация“ — гражданите привидно имат права и право на глас, но реално често са поставени в политическа орбита, доминирана от една или ограничен брой структури, които контролират изборния резултат.

Затворените общности – европейски феномен

Феноменът не е изключително български. Подобни изолации и паралелни общности съществуват и в Гърция, и в Германия, и другаде в Европа. Когато интеграцията е повърхностна, когато групите живеят „паралелно“, политическите и икономическите напрежения могат да засилят национализма и популизма.

Насилието не е религия

За международните конфликти Фахредин прави ясно разграничение между религия и политики на властта. Той отхвърля идеята, че насилието има религиозна природа и посочва, че агресията е човешко явление, което лесно се политизира. Примерът с действията в свещен месец като Рамадан е илюстрация как изборът на време може да радикализира реакциите и да усили напрежението.

България и външнополитическите избори

Според него страната изглежда без собствена външна позиция и често действа под външни влияния или в зависимост от краткосрочни политически сметки, вместо от дългосрочен държавнически интерес. Това създава усещане за липса на суверенитет в ключови решения.

Съмнения относно изборния процес

Фахредин е скептичен, че изборите могат да бъдат напълно честни при настоящите механизми. Той посочва липсата на професионална и устойчива изборна администрация, географията на секциите и практиката на политическа манипулация като фактори, които подкопават реалната гаранция за свободен вот. И макар да вярва в необходимостта от технически решения, той предупреждава, че те често са поляризирани от политическите интереси.

Лична позиция и надежда

Фахредин заявява, че ще гласува и очаква да види по-реално представителство, а не символично присъствие в политиката. Основната му надежда е възстановяване на морала в политиката — не като лозунг, а като ежедневна практика. Без морална рамка, според него, политиката се превръща в технология без ценности, а обществото — в симулация на демокрация.

Ключова мисъл: общностите носят памет и травма, но истинската промяна минава през образование, реална политическа свобода и възстановяване на нравствените стандарти в публичния живот.