Деца извън защитата: 783 000 случая на грип, 145,4 млн. евро загуби и липса на национална имунизационна програма

Децата остават извън фокуса на държавната противогрипна политика

България е сред малкото държави в ЕС, които нямат национална политика за противогрипна ваксинация на деца — групата, която най-често боледува и най-активно разпространява вируса. Това показва анализ на епидемиологични данни, разходи за лечение и ефекта от ваксинопрофилактиката, изготвен от екип на Института за пазарна икономика по поръчка на сдружение “Жажда за живот”.

Натиск върху системата и здравето на семействата

За периода октомври 2025 – февруари 2026 г. са регистрирани приблизително 783 000 случая на грип при деца. От тях 2 154 са довели до хоспитализация, а случаите на пневмония — най-честото усложнение — са примерно десет пъти повече. През 2025 г. общопрактикуващите лекари са регистрирали над 3,8 милиона прегледа за респираторни инфекции, като значителна част от тях са при малки пациенти.

Икономическите измерения

Анализът оценява общите разходи, породени от всяка грипна вълна при деца, на около 145,4 милиона евро. Над 84% от тази сума са свързани със социални плащания — обезщетения за родители, които остават вкъщи, за да се грижат за болни деца. В същото време въвеждането на национална програма за имунизация на деца би струвало между 1,4 и 14,3 милиона евро годишно, в зависимост от обхвата на покритието. Този финансов баланс ясно подсказва, че инвестицията в превенция е многократно по-ефективна от разходите за лечение и социални последици.

Ефектът от ваксините — научни данни

Проучванията сочат, че противогрипните ваксини намаляват хоспитализациите при деца с около 50–57% и риска от тежко протичане с над 60%. Освен директната защита на ваксинираните деца, имунизацията намалява и предаването на вируса в семейството и общността, което допълнително ограничава общата заболеваемост.

Европейски контекст и ваксинационно покритие

В редица държави от ЕС имунизацията срещу грип при деца е препоръчителна или дори публично финансирана. Някои страни прилагат универсални програми за ранна детска възраст, други — насочени кампании към рискови групи, но тенденцията е към разширяване на обхвата. В България ваксинационното покритие остава ниско — около 4,8% от населението, като обхватът при децата е практически пренебрежим.

Какво предлага анализът

Екипът заключава, че въвеждането на програма за безплатна или субсидирана имунизация за деца до 7 години е икономически ефективна мярка. Очакваният резултат е съществено намаляване на заболеваемостта, по-малко хоспитализации и намалени социални разходи за родителски отсъствия.

„Данните показват ясен дисбаланс: децата са най-засегнатата група, но остават извън публичната профилактика. Това е едновременно здравен и икономически проблем, който може да бъде решен с относително малък ресурс,“ посочва д-р Стефан Стефанов от сдружението “Жажда за живот”.

Заключение

На фона на доказания ефект от ваксинацията и изчислените икономически ползи, въпросът вече не е дали подобна политика е нужна, а защо тя все още липсва. Въвеждането на целенасочена програма за имунизация на децата може да бъде рационална и рентабилна стъпка към по-надеждна здравна и социална защита.