Северна Македония и антибългаризмът: защо България трябва да действа

Недавна една небрежно подхвърлена фраза от външния ни министър предизвика бурна политическа реакция в Скопие — не толкова заради съдържанието ѝ, колкото защото е произнесена от български представител. Подобни словосъчетания са използвани и от други дипломати, включително американския посланик, но при различни обстоятелства те минават незабелязано. Този епизод обаче разкри по-широк проблем: силно закотвени антибългарски нагласи в македонското общество и политическа сцена.

Антибългаризмът като политическа стратегия

Днес антибългарските настроения в Северна Македония често се превръщат не просто в обществен феномен, а в инструмент на властта. Лидерът, който най-ясно използва този подход, е Християн Мицкоски — той превърна антибългаризма в централна част от своята политическа платформа, след като наследи хаоса от ерата Груевски. Тази риторика му помогна да консолидира подкрепа и да затвърди партийната си хегемония след последните местни избори, където опозицията пострада тежко, обвинена в предателство спрямо националните интереси.

От искания до ултиматуми

За да прокара конституционни промени, скопският премиер постави поредица от изисквания към България: гаранции за права на хора, които в македонския дискурс се описват като „стотици хиляди македонци в Западна България“, присъствие на представител в националния Съвет по малцинствата, официално признание на самоопределението, регистрация на определени организации и уверение, че София няма да използва вето по пътя към ЕС. Тези искания, поднесени и към Европейската комисия, нямат реалистична основа, но служат като алиби за липсата на напредък в евроинтеграцията.

Хуманитарни решения и политически калкулации

Циничното отношение към България се прояви дори в случай на хуманитарна помощ: признаци, че е обсъжвано дали български медицински екипи да бъдат допуснати при пожар с тежки жертви, свидетелстват за приоритетите на местната политическа класа. Разследвания и доклади сочат, че отговорността за трагедията лежи главно върху местните власти — нелегален нощен клуб, блокирани аварийни изходи и спорни действия на полицията. Но темата бързо бе отместена от медиите в полза на дебатите за „вечното“ българско вето, което фактически бе заменено от т.нар. френско предложение още през 2022 г.

Френското предложение — възможност, която се отхвърля

Фокусът върху „ветото“ прикрива истината: предложението от Франция представлява рамка за преговори с ЕС и съдържа елемент, който би бил полза и за Скопие — вписване на българите като национално малцинство. Точно защото тази стъпка е представена като „българска“, в Скопие тя бива категорично отхвърлена, дори когато носи реални позитиви за страната им. Това показва докъде стига политическото самозаблуждение и готовността да се жертва собствен интерес в името на националистическа реторика.

Възможности и рискове за България

От гледна точка на София, бързото присъединяване на Северна Македония към ЕС крие рискове. В момента, когато Скопие е в слаба позиция, антибългарските послания са остри и масово разпространени; влизането в ЕС може да легитимира и усилва тези нагласи, превръщайки ги в институционализирани искания. Оттук произлиза стратегическата теза: забавянето на членството на Северна Македония или насърчаването на по-бърз интеграционен път за Албания може да промени демографската и политическа динамика в региона и да отслаби хегемоничната националистическа линия в Скопие.

Какво трябва да прави българската дипломация

До момента реакциите от София изглеждат плахи и често дистанцирани — поведение, което подхранва провокациите в Скопие. По-активна стратегия може да включва:

• Постоянно напомняне пред Брюксел, че България е изпълнила своята част от договореностите и че Скопие не е изпълнило ангажиментите си.
• Инициативи за европейски мониторинг и, при нужда, санкции срещу системни забавяния и неизпълнения.
• Интензивна публична дипломация и културни програми, които целят да разкажат сложната история и да намалят идеологическата враждебност.
• Дискретни стратегически ходове в региона — подкрепа за ускорена интеграция на Албания и други инициативи, които да променят регионалния баланс по благоприятен за нас начин.

Дълбоки корени — защо преживяванията са трудни за преобръщане

Идеологическата основа на част от македонската идентичност — формирана след 1945 г. и известна като македонизъм — не просто отхвърля българската принадлежност; тя е култивирала и активна антагонистична нагласа. Това е процес с исторически и институционален характер, който не се променя с кратки кампании или декларации. Малките отстъпки, дори и прагматични, често се интерпретират като предателство, а всяко споменаване на „българи“ остава чувствителна тема.

Заключение: изборът пред България

Днешният „македонски въпрос“ не е просто въпрос на дипломация — той е дилема между две възможности: да бъде адресиран активно и стратегически, или да се допусне България да остане пасивна и уязвима пред антибългарски наратива в съседната държава. Ако целта е да защитим националните интереси и да минимизираме рисковете, София трябва да действа целенасочено, последователно и с ясна европейска координация.

Източник: glasove.com