Кеворкян: Руски ракети и рискът да ни превърнат в „натопена овца“

Предупреждение във Facebook

Кеворк Кеворкян алармира в социалните мрежи, че макар политиците да твърдят, че заплаха за България няма, думите им могат да доведат до обратен ефект — и да ни поставят в уязвима позиция.

Успокоенията, които напротив — тревожат

Последните изказвания на военния и външния министър се опитаха да омаловажат опасенията, породени от събитията в Иран. Вместо да успокоят, обаче, риториката „няма непосредствена заплаха, но има косвена опасност“ и уверенията на дипломати засилват съмненията у обществото. Тонът на официалните лица често звучи така, сякаш прехвърля отговорността — и точно това буди недоверие.

Дипломатични уверения и рискът от недоглеждане

Иранският посланик в София също заяви, че няма заплаха за България — изказване, което в международната дипломация често върви ръка за ръка с взаимни любезности. Но когато две страни публично си разменят безусловни уверения за невинност, остават въпросителни за възможните пропуски в разузнаването и сигурността. Авторът призовава да не се подценяват тези сигнали: именно наивното примирение може да покани некоректни актьори да действат безнаказано.

„Натопяване на овцата“ — какво означава и защо е притеснително

В текста се обяснява терминът „натопяване на овцата“ — методика, използвана от тайни служби, при която човек, организация или дори държава се превръщат в удобен коз за компрометиране. „Овцата“ се представя така, че всички официални факти да изглеждат убедителни и подозрения да не възникват при първоначален преглед.

Авторът изразява опасението, че България може да бъде поставена в ролята на такава „натопена овца“: обвинявана за уязвимост, обезпокоителна зависимост или „недостатъчна бойна способност“, докато в същото време реалните решения и контрол са в чужди ръце.

За отбраната и старите комплекси

В материала се напомня, че някои от наличните противоракетни системи у нас имат съветско производство (примерно С-200 „Вега“) и все още изпълняват ролята си като част от отбраната. Авторът поставя риторичния въпрос: трябва ли това да бъде основание за присмех, или обратно — причинa за сериозен национален диалог относно реалните ни възможности за защита?

Ядрената безопасност като приоритет

Особено настоятелна е препоръката да не се допуска импровизация или пренебрегване в работата по шести блок на атомната централа. Текстът призовава да се свържат руски специалисти за поддръжка и контрол в „Козлодуй“, ако това е необходимото действие за гарантиране на сигурността. Ядрената безопасност не бива да се смесва с политически фобии — тя е въпрос на живот и смърт и няма място за догадки.

Кой печели от нашата уязвимост?

Авторът подканя читателя да се вгледа в ежедневието и да попита дали картина, която виждаме около себе си, е нормална и безопасна. Коментарът подчертава, че истинската опасност често дебне „от задния двор“ — не само външни заплахи, но вътрешни слабости и пренебрегване на важни решения.

Заключение: по-ясни решения, по-малко фобии

Преди всичко се изисква прагматизъм: да се спрат емоционалните демонстрации и да се предприемат конкретни мерки за сигурност — както в областта на отбраната, така и за ядрената централа. Авторът настойчиво апелира да не се губи време в чести и безплодни уверения, а да се вземат ясни решения, да се работи с експерти и да се запази националната безопасност.