Сърцето след рака: защо кардиоонкологията в България изостава — интервю с проф. Лилия Демиревска

Кардиоонкологията се утвърди като ключова дисциплина в съвременната медицина: лечението на рака дава резултати, но същевременно носи риск за сърдечно-съдовото здраве. В България областта все още е в начални етапи — липсват стандарти, ресурси и достатъчно подготвени екипи. В следващите редове проф. Лилия Демиревска, председател на работната група по кардиоонкология към Дружеството на кардиолозите в България и част от екипа на Клиниката по кардиология на ВМА, обобщава основните проблеми и възможни решения.

Защо кардиоонкологията бележи бърз напредък

Революцията в противотуморната терапия увеличи значително преживяемостта на онкологичните пациенти. Паралелно с това обаче много от тези терапии могат да причинят поражения върху сърцето — от временни функционални нарушения до хронична кардиологична болест. Кардиоонкологията възниква като интердисциплинарен отговор, чиято цел е да намали тези рискове чрез ранно проследяване, профилактика и навременна терапия.

Сърдечни тумори — рядко, но важни

Туморите в сърцето са изключително редки (около 1–30 случая на 100 000 човека). Те биват първични и метастатични. Най-често срещаният първичен тумор е миксомът — обикновено доброкачествен, но способен да предизвика сериозни клинични симптоми в зависимост от локализацията.

Къде се пресичат сърдечните и онкологичните рискове

Сърдечните и онкологичните заболявания споделят редица рискови фактори — тютюнопушене, затлъстяване, захарен диабет и др. Това означава, че много пациенти с рак вече имат повишен сърдечно-съдов риск още преди лечението. Добавете към това директния токсичен ефект на някои лекарства и индиректните въздействия (повишен холестерол, артериална хипертония, съдови спазми) и картината става комплексна: лечението на онкологичното заболяване често изисква координация между специалисти.

Най-чести кардиотоксични ефекти

В клиничната практика кардиотоксичността от онкотерапии най-често се проявява като:

• сърдечна недостатъчност;
• артериална хипертония;
• аритмии, някои от които могат да бъдат животозастрашаващи;
• исхемична болест и съдови проблеми;
• тромбоемболични усложнения (дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия);
• възпаления на сърдечния мускул (миокардит) в определени случаи.

Тези състояния изискват активно проследяване и бързи интервенции за ограничаване на риска и подобряване на прогнозата.

Колко е подготвена българската здравна система?

Към момента няма ясно регламентирани национални изисквания за проследяване на сърдечните усложнения при онкологични пациенти. За ефективен контрол са необходими допълнителни ресурси — ехокардиография, специализирани образни изследвания, биомаркери и разработени алгоритми за действие, адаптирани към местните условия. Липсата на достатъчно подготвени специалисти допълнително затруднява навременното кардиологично наблюдение; често това остава въпрос на лична инициатива на отделни лекари и болници.

Какво помага за профилактиката на сърдечните увреждания

Ефективните мерки включват:

• предварителна оценка на сърдечно-съдовия риск преди започване на противотуморна терапия;
• индивидуализиране на терапията според риска на пациента;
• системно проследяване по протоколи, съобразени с използваните онкотерапевтични методи;
• използване на подходящи диагностични инструменти (ехо, образна диагностика, биомаркери).

Като пример за добра практика проф. Демиревска посочва ВМА, където рисковите пациенти се обсъждат в мултидисциплинарен екип и се взимат индивидуални решения по отношение на онко- и кардио‑грижата.

Финансиране и нормативна рамка

В момента НЗОК не разполага с ясно дефинирани клинични пътеки и визия за кардиоонкологичните проблеми, което затруднява устойчивото финансиране и рутинното прилагане на нужните изследвания и протоколи.

Основни предизвикателства и нужните стъпки

Основните бариери пред развитието на кардиоонкологичната грижа в България са липсата на стандарти, ограничените ресурси и недостигът на обучени специалисти. За да се подобри грижата е необходимо:

• разработване на национални алгоритми и клинични пътеки за проследяване и лечение;
• осигуряване на финансиране за ключови изследвания и биомаркери;
• обучение и сертифициране на кадри в кардиоонкология;
• разширяване на мултидисциплинарните практики в лечебните заведения.

Промяната изисква координирани усилия от институциите, болниците и професионалните организации, за да може напредъкът в онкотерапиите да върви ръка за ръка със защита на сърцето на пациентите.