Ян Кот: размисли за съвременния театър

За Ян Кот

Ян Кот (1914–2001) е полски театрален критик, теоретик, есеист и преводач с международно признание. Роден в еврейско семейство във Варшава, по време на войната семейството приема католицизма. Завършва Варшавския университет и от 1949 г. е професор там. През 1969 г., след конфликти с официалната идеология, емигрира в САЩ; преподавал е в университетите в Бъркли и Йейл и получава американско гражданство през 1978 г.

Най-важните му книги и преводи

• „Шекспир днес“
• „Японският театър“
• „Гръцката трагедия“
• „Есета върху литературата и театъра“
• „Кантор“ и „Гротовски“

Кот е превел и редица значими произведения на френски мислители и драматурзи, сред които Сартр, Дидро и Молиер.

Границите на театъра: размисли за формите

Кот отбелязва, че днес границите на театъра са размити. Понятието „спектакъл“ или „шоу“ се различава от традиционния театър, а реформите в сценичното изкуство често идват от операта — жанр, който през вековете се е театрализирал и днес влияе върху синтеза между танц, музика, визуални изкуства и светлина.

Театралните форми се разширяват: от „уан-мен шоу“ и рецитали до пантомима, куклени спектакли и хибридни постановки с актьори и кукли. Телевизията пък въведе нови паратеатрални жанрове — не просто театър за екрана, а и драматизирана информация. В САЩ Кот наблюдава появата на т.нар. „документална драма“, където границата между фикция и репортаж често се заличава.

Роля и бъдеще на традиционната драматургия

Според Кот мястото на традиционния театър намалява в ежедневието на хората, а световната драматургия преживява период на криза. Без силни драматургични текстове, според него, няма как да има истински добър театър.

Шекспир, трагедията и Бекет

Кот се учудва на масовото завръщане към Шекспир — около 400 постановки годишно по целия свят, като доминират трагедиите. Той подчертава, че в наши дни трагичното е на преден план, и изказва възхищение към Самюъл Бекет, когото смята за най-големия съвременен трагик.

Лични наблюдения и навици

В по-късни години Кот признава, че поради възраст и здравословни причини рядко посещава театър и предпочита студентски постановки или оф-фестове. Той също отбелязва, че в последните години чете предимно класиката и не следи внимателно съвременната драматургия.

Театърът като обществена трибуна

В периоди на социално напрежение — какъвто беше случаят в посткомунистическа Източна Европа и в някои страни от Латинска Америка — театърът придобива важна обществена и политическа роля. Кот припомня, че при строгата цензура културата често служи като един вид отдушник, а сцената става място за натрупване и изказване на напрежение.

Естетика, политика и актьорът

Когато политическото напрежение отслабне, според Кот театърът често се обръща към себе си и към чистата естетика. Той не приема напълно тълкувания, които дистанцират Шекспир от обществените и морални аспекти, и предупреждава, че „метафорично-естетическият театър“ има ограничено бъдеще. За Кот актьорът остава центърът на сцената — не пиесата или режисурата, а именно изпълнителят, чието присъствие съставлява същинската магия на театъра.

Структурни промени и бъдещ пазар

Кот предвижда разграничение на театралните форми: от една страна — „интелектуален“ театър с дълбоко съдържание и модерни средства на изразяване, а от друга — развлекателни жанрове: комедии, криминалета и по-леки форми. В резултат на икономически и културни промени, особено в Източна Европа, много малки сцени може да бъдат закрити, а театърът да остане центриран в големите градове и оперни центрове.

За Шекспир в Англия и бъдещето на сцената

В родината си Шекспир запазва висок интерес, но англичаните не посещават театъра толкова редовно, колкото преди; вместо това се развива театрален туризъм — фестивали и посещения в Стратфорд и Лондон привличат публика от цял свят. Кот възприема това като знак, че театърът запазва своето бъдеще, макар и в променена форма.

Влияние и памет

Ян Кот остава влиятелна фигура заради своя съвременен прочит на Шекспир и идеите си за връзката между история и драма. Дори години след публикуването му „Шекспир — нашият съвременник“, критиците и режисьорите продължават да черпят от неговите наблюдения.

Бележка и превод от английски: Огнян Стамболиев

За книгата: Ян Кот, „Шекспир — нашият съвременник“, изд. „Бард“.

Референция: През 2012 г. Майкъл Билингтън, дългогодишен критик на английската сцена, припомня значението на Кот и влияние му върху театралната практика и мислене.