България

БКПЗ алармира: българското производство на плодове и зеленчуци достига критична точка

Браншът призовава за бързи мерки пред правителството

Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ (БКПЗ) представи пред Министерския съвет пакет от спешни мерки, целящи да смекчат негативните последици от войната в Близкия изток върху българското земеделие и хранителния сектор. В рамките на срещата експертите предложиха и тристепенен механизъм за реакция при кризи, който покрива ключови рискови фактори като енергия, горива и ликвидност.

Секторът е в уязвимо положение

От Камарата алармират, че секторът „Плодове и зеленчуци“ вече е в изключително тежко състояние. Данните сочат дългосрочен спад на производството — почти 2,7 пъти при зеленчуците и над 10 пъти при плодовете в сравнение с предишни периоди. По думите на организацията, ценовият шок на горивата, природния газ и торовете вследствие на конфликта ще увеличи значително разходите за производство и заплашва устойчивостта на стопанствата.

Без навременна държавна намеса БКПЗ предупреждава за реален риск от фалити, допълнително намаляване на вътрешното производство и нарастващ натиск върху крайните цени за потребителите.

Предложени краткосрочни мерки

  • Въвеждане на данъчна „ваканция“ за субсидиите по Общата селскостопанска политика с цел осигуряване на незабавна ликвидност;
  • Временно освобождаване от лихви по кредитите за земеделските производители;
  • Ускорено изплащане на средствата по директните плащания;
  • Мобилизация на ресурси от Кризисния резерв на ЕС и от националния бюджет за компенсиране на повишените разходи за производство;
  • Създаване на регистър на трайните насаждения, за да бъде подпомагането насочено към реално действащи производители;
  • Увеличаване на бюджета за борба с вредителя „черна златка“;
  • Засилване на контрола върху вноса и проследяване на произхода на плодовете и зеленчуците.

Защо регистърът на насажденията е важен

БКПЗ посочва, че регистърът на трайните насаждения ще освободи значителни финансови ресурси и ще гарантира, че помощта стига до реално работещите стопанства, а не до формални получатели. „Подкрепата следва да се насочи към тези, които осигуряват българската храна — това е ключово за стабилността на сектора и за продоволствената сигурност на страната“, заявяват от камарата.

Организацията декларира готовност за активен диалог с институциите и участие в разработването на устойчиви решения в подкрепа на производителите.