Пукнатини в опорите на Кремъл: растящо недоволство и икономически сътресения за Путин

Одобрението за президента намалява

Нови данни от руски социологически центрове показват устойчив спад в подкрепата за Владимир Путин. Проправителственият институт “ФОМ” регистрира 73% одобрение в началото на май — най-ниската стойност от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Макар в Русия резултатите от анкети да трябва да се четат с внимание заради ограничената свобода на изразяване, низходящата тенденция е трудно да бъде игнорирана.

Гневът в социалните мрежи

По платформите постоянно се споделят клипове на разгневени и разочаровани граждани — оплаквания от високите цени в супермаркетите, кадри на разбити улици, нерешени проблеми с отпадъците и плъхове в градските райони. Коментари под публикациите често свързват това с недоволството от ограничаването на достъпа до интернет през последните месеци.

Икономическите фактори: инфлация и данъци

Централно място в недоволството заемат парите. Много руснаци споделят, че харчат повече за по-малко стоки — тенденция, подсилена от увеличаването на ставка на ДДС от 20% на 22% в началото на годината. За някои групи продукти, като основни храни, детски дрехи и лекарства, е приложена намалена ставка от 10%.

Официално признание за спада на БВП

Путин сам посочи пред индустриалци, че брутният вътрешен продукт е спаднал с 1,8% през януари и февруари. Той обясни рухването с “календарни, метеорологични и сезонни фактори” и поиска от правителството и Централната банка идеи за стимулиране на растежа. Войната срещу Украйна не бе посочена като причина от президентската администрация.

Паричната политика и инвестициите

Елвира Набиулина запази прогнозата за растеж от 0,5% до 1,5% за 2026 г., но описа сегашното развитие като “скромно”. Централната банка понижи основния лихвен процент осем пъти от октомври 2024 г. — от 21% до 14,5%, с цел да намали кредитните разходи и да стимулира потреблението. Въпреки това проучване на близкия до правителството Съюз на индустриалците и предприемачите (РСПП) показва, че над 80% от фирмите са замразили инвестициите си.

Атаки срещу експортната инфраструктура

Друг тежък удар за икономиката са нарасналите украински удари с дронове по руски енергийни и логистични обекти. Според държавни медии за една седмица са били свалени близо 1 904 дрона. Целите вече включват обекти в Западен Сибир и Урал — на повече от 2 000 километра от украинската граница. Сред поразените са големи рафинерии и пристанищни комплекси, сред които и рафинерията “КИНЕФ” край Санкт Петербург, както и обекти в Туапсе и Уст-Луга.

Реакцията на Кремъл

Кремъл, чрез говорителя Дмитрий Песков, обвини украинското ръководство, че с ударите провокира “дестабилизация на световните енергийни пазари”. В същото време критиците напомнят, че Русия сама е започнала войната и редовно поразява украинска инфраструктура.

Критика и от вътрешни среди

Недоволство няма само сред населението. Генадий Зюганов, шеф на Комунистическата партия, охарактеризира икономическата линия като разрушителна, предупреждавайки, че високите лихви задушават бизнеса. Вероятно част от острата реторика е насочена и към предстоящите избори за Държавна дума през септември.

От индустриалните кръгове идват аналогични сигнали: олигархът Олег Дерипаска предупреди за вълна от фалити и нарече актуалната лихвена политика “примитивен експеримент”. Популярен телевизионен водещ от прорежимните медии предложи да се ориентират износи към страни като Китай и Северна Корея, поставяйки под въпрос нуждата от западна валута.

Фискални предизвикателства

Въпреки че приходите от петрол и газ остават значителни — особено от пазари като Китай и Индия — държавната хазна усеща натиск. Правителството повиши данъци и същевременно намали ключовия лихвен процент, което е демонстрация на нуждата от допълнителни приходи и икономическо оживление. Военните разходи за Украйна допълнително увеличават финансовото натоварване; в медиите се появиха твърдения, че Путин е апелирал към много богати руснаци да подпомогнат военните, макар Кремъл да отрече това да е държавна инициатива.

Какво следва?

Политическият и икономическият климат в Русия бързо се променя. Основният въпрос е докога властите ще успяват да предотвратят публичното свързване на икономическите трудности с военните действия в Украйна и доколко нарастващото вътрешно напрежение ще окаже влияние върху управлението на Кремъл.