Лечение на полицитемия вера: как контролът намалява усложненията и запазва качеството на живот — коментар на д-р Вера Стоева

Какво представлява болестта и как влияе на ежедневието

Полицитемия вера (ПВ) е рядко хронично миелопролиферативно заболяване, при което костният мозък произвежда прекалено много червени кръвни клетки и понякога и повече бели клетки и тромбоцити. Увеличеният брой клетки повишава вискозитета на кръвта, затруднявайки кръвообращението в дребните съдове и повишава риска от тромбози.

Много пациенти с ПВ водят активен живот, но симптомите — умора, главоболие, сърбеж, зачервяване на лицето или усещане за притискане в корема при уголемяване на далака — могат да повлияят на качеството на живот. Важно е и редовното проследяване и корекциите в навиците, например отказ от тютюнопушене.

Рискови фактори и управление на сърдечно-съдовия риск

Най-значимите рискови фактори за развитие на ПВ са възраст над 60 г., наличие на мутация в JAK2 (наблюдава се при над 95% от пациентите), фамилна обремененост, тютюнопушене и затлъстяване.

Пациентите с ПВ се считат за високорискови за тромбоза при възраст над 60 години или при предишен епизод на тромбоза. Допълнителни предиктори са кардиоваскуларните рискови фактори, повишен брой неутрофили и наличието на JAK2 мутация.

За намаляване на сърдечно-съдовия риск се препоръчва:

• строг контрол на кръвното налягане, холестерола и кръвната захар;
• корекции в начина на живот — движение, редуциране на теглото, отказ от тютюнопушене, адекватен прием на течности;
• редовен мониторинг на хематокрита и, когато е показано, прием на антиагрегант (ниски дози аспирин) съгласно препоръките.

Какви симптоми подсказват да потърсим лекар

Клиничното начало често е плавно и неспецифично. Най-честите оплаквания са:

• умора и общо неразположение;
• главоболие, световъртеж, замъглено зрение;
• задух при физическо усилие;
• зачервяване на лицето и сърбеж, особено след топъл душ;
• усещане за тежест в ляво подребрие при уголемен далак.

Първата и лесно достъпна стъпка е кръвна картина.

Диагностичен процес и възможни затруднения

Диагнозата се базира на кръвна картина, генетично изследване за JAK2 и нивото на еритропоетин. Изследване на костен мозък не винаги е необходимо и се извършва според преценка на хематолога.

Времето за изясняване на диагнозата варира — от няколко дни до 2–3 седмици в зависимост от лабораторните срокове и допълнителните изпитвания, необходими за изключване на вторична еритремия (например при белодробни или сърдечни заболявания, при пушачи).

Какви усложнения могат да възникнат при нелекувани пациенти

Без адекватно проследяване и терапия рискът от тромбоза е съществен — при високорисковите пациенти той достига приблизително 40%. Най-чести са венозните тромбози (например дълбока венозна тромбоза), а артериалните тромбози могат да доведат до инфаркт или инсулт. Рискът от кървене е по-малък. След 10–15 години заболяването може да прогресира към вторична миелофиброза.

Прогноза и възможности за лечение

Полицитемия вера е хронично, но контролируемо заболяване. При адекватен контрол на хематокрита и тромботичния риск продължителността на живота може да бъде близка до тази на общата популация.

Основните лечебни подходи включват:

• флеботомия (кръвопускане) за бързо понижаване на хематокрита — прост, поносим и достъпен метод;
• нискодозови антиагреганти при липса на противопоказания;
• циторедуктивна терапия при пациенти с висок риск;
• JAK-инхибитори при непостигане на контрол или при интолерантност към стандартните методи.

Целта на терапията не е пълно излекуване, а контрол на заболяването, намаляване на усложненията и поддържане на добро качество на живот. Периодично проследяване остава задължително.

Възстановяване на начина на живот след започване на терапия

Повечето пациенти, които са на адекватно лечение и се наблюдават редовно, водят нормален и активен живот. Физическата и социалната активност обикновено не са значително засегнати при контрол на хематокрита и липса на усложнения.

Кратка биография на д-р Вера Стоева

Д-р Вера Стоева е клиничен хематолог с дългогодишен опит в диагностиката и лечението на хематологични заболявания. Завършва Медицинския факултет на МУ – София (2009), придобива специалност по клинична хематология (2016) и специалност по здравен мениджмънт (2021). През 2024 г. защитава образователна и научна степен "доктор", а от 2019 г. е асистент в СБАЛХЗ – София. Работила е в няколко лечебни заведения и участва активно в научни форуми и клинични проучвания, свързани с миелопролиферативни и лимфопролиферативни заболявания.