Какво се случва в преговорите между САЩ и Иран — анализ от Мариян Карагьозов
Кратък преглед на последния рунд преговори
На последната серия разговори преди седмица иранската делегация напусна без да проведе официални срещи с американските представители. Американската страна беше представена на относително по-ниско ниво — делегацията се водеше от Джаред Къшнър и Стив Уиткоф, докато вицепрезидентът Ванс остана в САЩ, в очакване на евентуален сигнал за пробив в преговорите. Тези развития показват, че макроразличията между Вашингтон и Техеран по ядрените въпроси продължават да са ключов проблем.
Какви са основните разногласия?
Фундаменталният конфликт се върти около американските санкции и бъдещето на иранската ядрена програма. Докато САЩ настояват Иран да се откаже от съхранението на обогатен уран, Техеран търси гаранции за правото си на мирна ядрена дейност. На тактическо ниво обаче и двете страни периодично отправят сигнали за възможен напредък.
„Искането на американската страна е Иран да се откаже изцяло от съхраняването на обогатен уран. Възможно е да се намери компромис — в предишни случаи това се е случвало при по-ниско ниво на обогатяване и по-малки налични количества“, казва политологът Мариян Карагьозов.
Възможни варианти на компромис
Един от разглежданите варианти напомня на сделката от времето на администрацията на Обама — при която част от обогатения уран беше изнесен и съхраняван в трета страна. Тогава сред факторите за гаранция бяха европейските държави и Русия като страна, където се съхраняваха запаси. Карагьозов отбелязва, че контактите на иранската делегация с Оман и последващото пътуване до Москва създават спекулации за опит за „ремейк“ на подобна схема.
Иронията е очевидна: администрацията на Доналд Тръмп се оттегли едностранно от ядрения договор през 2018 г., като го критикуваше за недостатъчна изгода за САЩ, но по-добра алтернатива оттогава не е постигната.
Трудните точки — контролът над Ормузкия проток
Докато въпросите за обогатяването могат да бъдат предмет на компромис с по-строг международен контрол и ограничени количества, искането на Иран за съвместен контрол върху Ормузкия проток с Оман остава сериозна пречка. Такова искане противоречи на международното право и е трудно приемливо за американската администрация, която не би се съгласила някой да ограничава свободното преминаване през стратегическия проток.
Какво следва?
В краткосрочен план е възможно да се видят тактически стъпки и взаимни сигнали за готовност да се търси решение, но докато основните въпроси — санкции, контрол върху обогатяването и суверенитет над стратегически водни пътища — останат отворени, пробив е малко вероятен. За повече детайли и мнения от разговора вижте видеоматериала.
