Хизбула възстановява сили след предполагаемото й поражение

Какво се случи след примирието

Повече от година след началото на военните удари, Израел, САЩ и части от ливанския политически елит обявиха, че ливанската групировка е била разтърсена и обезсилена. Публичните оценки варираха от „върната с десетилетия назад“ (според израелския премиер) до „унищожена“ (по думите на високопоставен американец и командващ на Централното командване). На фона на тези твърдения, Хизбула използва 15-месечното примирие не като окончателен край, а като оперативен интервал за възстановяване.

Планът за възстановяване

По показания на четири източника, запознати с вътрешните процедури на движението, реорганизацията е започнала още на 28 ноември 2024 г. — ден след влизането в сила на спирането на огъня. В ръководството на групировката не са вярвали, че войната е приключила: това е бил кратък прозорец за поправяне на щетите, повторно въоръжаване и подготовка за нова фаза на конфронтация.

Военните командири докладвали пред лидерството, че „мисията е изпълнена“ — в смисъл, че всички възстановими структури и мощности са върнати в работа в рамките на възможното. Някои стратегически системи, като сложни противовъздушни комплекси, останали частично увредени и трудни за пълно възстановяване, но общата оценка на вътрешните екипи е била, че усилията са били организирани, широкомащабни и методични.

Фокус върху оцеляването, не върху парада

След удара през септември 2024 г., когато множество комуникационни устройства и ръководни точки били компрометирани, и след въздушните удари, които според докладите отнеха живота на висши фигури и — по съобщенията — на дългогодишния генерален секретар, групировката промени тактиката си. Главният приоритет стана да се запази командният потенциал и да се възстанови логистиката при ограничени рискове.

Промени в комуникациите и структурата

Една от най-важните промени била преоценката на комуникационната архитектура. След доказано проникване в цифровите мрежи, Хизбула премина към по-примитивни, но по-трудни за проследяване методи: човешки куриери, ръкописни бележки и разделяне на каналите между централното командване и полевите единици. Това не е „регрес“, а целенасочена адаптация към новата среда на заплаха.

Организационната форма също е била ревизирана. Опитът от по-тежката, централизирана структура в предходните години — когато движението се развиваше почти като конвенционална армия — бе отчасти отменен. Командирите са върнали към разпръснати, полуавтономни клетки, опирайки се на принципа, известен в средите им като „духът на Мугние“ — модел, в който единиците действат според широки насоки вместо приетото микроменажиране.

Тактика в южната зона

Официалното споразумение по примирието предполага оттегляне на бойни групи от района между границата и река Литани и временна роля на ливанската армия в охраната. На практика обаче Хизбула не се нуждаеше от големи и очевидни формации, за да възстанови присъствието си. Вместо това организацията използва малки клетки и специалисти за поправка на непълноразрушени обекти, реактивиране на скрити позиции и дискретно подсилване на ключови пунктове.

До 8 януари 2026 г. ливанската армия заяви, че е поела оперативен контрол над региона, но интензивността на въздействията и продължаващите израелски удари показаха, че зоната остава предмет на конкуренция: според доклади близо 400 души в Ливан са загинали от началото на примирието до подновяването на боевете.

Оперативно снабдяване и местно производство

Една от ключовите слабости, изтъквани от противниците на групировката, бе рязането на логистичните вериги — особено през Сирия. Но хаосът в региона осигури кратки възможности за преместване и съхранение на материали. Междувременно Хизбула попълни запаси чрез иранска помощ и усилия за местно производство на ракети и дронове. Макар някои високотехнологични системи да останаха трудни за подмяна, новите доставки и самостоятелното производство възстановиха значителна част от огневите ѝ възможности.

Заявена способност за възвръщане на огневи удари

През първите дни на март групировката предприе серия от атаки с дронове и ракети — по около 60 единици в рамките на отделни епизоди — и бързо увеличи интензитета. Част от снарядите достигнаха райони в южна Израел, включително Ашкелон, което показа, че организацията отново може да нанася удари в дълбочина.

Заключение

Текущата картина е на организация, която вместо да бъде окончателно „унищожена“, използва паузите, за да се трансформира — не просто да възстанови броя свои бойци, а да реорганизира структурата си, комуникациите и снабдителните си вериги с оглед на по-голяма издръжливост. Както отбелязва бившият ѝ медиен ръководител: „нация не умира“ — формула, която нейни поддръжници използват, за да обяснят устойчивостта на движението въпреки тежките удари.